Продължение от книгата

   Колчо пое от Моралията две чаши кафе и ги сложи върху сребърния поднос. Черната течност се стече върху виещия се като бръшлян русоляв мустак, който спираше под изострената му брада, на която някой нарочно беше издълбал малка трапчинка. Той се облиза няколко пъти. След това прокара пръст по ивата на  мустака и го врътна така, както баба Петра въртеше вретеното, за да направи вълнената нишка по-здрава и по-еластична. След туй наплюнчи пръст и го засука, като леко заостри върховете му.

   Бай Пандо закачливо намигна и се прекръсти три пъти.

 - Амин - завърши той. И Бог да ти е на помощ!

   Гондолата го погледна с недоумение.

   Полумрак се спусна над масите. В кръчмата сякаш Геро Свирката беше пуснал кошера с пчелите си. Името му се помнеше дълго. Бог го беше надарил с добро сърце. Помагаше на всички. Дори пчели развъди. Научил бил, че медът лекува всички болежки. И всичко започна оттук.

   Един ден Ламби - комшийското момче, дигнало оген и започнало да се мята на миндера. Горката чана Цена, гледала и плачела. Остави я Спиро при Ламби и хукнала да търси Геро. Почукала на портата и рекла:

- Айде, Геро, момчето погива! Ако го изцериш, цял овен ше те дадем!

   Геро навлякъл протритата си аба, грабнал от пахара мед, сипнал го в гърнето и рекъл:

- Цено, чуй! Тичай при маленкия! Напали оген и чакай!

   Когато се върнала у дома, в одаята било тихо. Само отпуснатото детско телце, с безизразно лице и изопнати крачета, тихо стенело. Вик на ранено животно се изтръгнал из хрипкащите детски гърдички. По бледото му личице се стичали едри капки, превръщали се в поточе и се изливали в крайчеца на полуотворените детски устни.

   Геро почукал на капията и влязъл. В ръцете си носел гърнето, с кафявата течност.