През това време мъжете от селото дебнеха момента, когато жените са заглавичкаха и се хващаха на бас за дамаджанка вино. Кой ще успее да открадне пропореца или гуглата. Беше голям джумбюш. Чуваха се весели гласове и закачки. Дворът на хана оживя. Чу се наново песен: "Турчин върви през горица зелена, тютюн пуши с лулица червена. Няма дума с кого да продума, па на конче тихо, молно дума: "Бързай конче, бързай! Да идем дето бяхме снощи на конаци. Тамо видях три моми- първата  не е толкоз хубава, втората е продай конче, трета е сдам зало и са, грабни я!
   Вечерта жените завързаха очите на чалджията, за да не им гледа щуротиите. Едни се хващаха за гредите на къщите и се премятаха. Други се боричкаха и заголваха овалните си нозе. Чуваха се мръсни джонбюши, които ми е неудобно да изрека.
   Бързо минаха дните в дома на Кольо Качуля. През една февруарска вечер, когато по прозорците почукаха едри, снежни парцали, на портата някой удряше с желязната халка. Виелицата виеше и сбираше снега на купчини.
- Пено, Пено - чу се женски глас. Чана Пена взе фенера и тръгна по алеята. Купища сняг беше навалял и скриваше пътеката. Тя направи крачка през преспата. Направи врора, трета, като оставяше дълбока диря след себе си. Вятърът свестеше край ушите й. Добре, че беше опаковала главата си с вълнения шал. По едно време спря, за да си почине. Отвън някой дишаше на пресекулки.   

   наново се чу гласа:

-  Пено, Пено мари! Отвори, че цялата се вкоченясях!
- Виж кой ни е дошел на гости! - изненадано се обърна тя. - Значи си решила най- сетне?
   Чапкан Ленче стоеше на портата. Широка усмивка се появи на устните и. Мисълта и се понесе в миналото: "Как можа тогаз! Сакаше да отнеме мъжа и. А сега, тя отиваше при нея. Никогаш нямаше да си прости тоя грях. А детето, щеше да  малешко повеч от Колчо. Не беше отишла да го види нито еднаж. Страх я беше да не я познае и обърне гръб. А можеше да рече ощ тогаз на Пена. Тя сама и думаше,  че можела да земе детето. Ах, ква никавница излезе!"
- Лено, Лено мари- изведе я от тия ужасти мисли Пена. Кво тъй си са вторачила? Да не ти е лошаво?
- Нищо ми нема, Пено.
- Влизай де, влизай, че виж как та тресе! Уф, че мокър снег!
   Чапкан Ленче прекрачи портите и тръгна след чана Пена. В одаята я посрещна топлината от огнището. Погледът на вуйчо Михо я прикова на място. Как щеше да погледне на нейното идване! Дали щеше да са съгласи да остане!
- Влизай де, влизай! Не са срамувай! Ний ора не ядем. В наща къща секи е добре дошел. - Михо, Михо бре, Лена ше остане да ни погостува. Ем да помогне на Керана.
   Михо я погледна малко враждебно. "Що не беше му рекла! Що покани в дома си тая уличница!"- помисли си той.
   Чана Пена, като че ли прочете мислите му. Тя погледна Михо и намигна закачливо.
- Квото е било, било! До тук! От нес, още един челяк ше бъде в наща къща.
   Тежка въздишка се изтръгна от гърдите на вуйчо Михо. Пена беше му простила. А кво ли не си мислеше! И той махна във въздуха с ръка, сякаш го цепеше на две. Жените се спогледаха. Нито една от двете, не можеше да се досети, кво таеше в гърдите си тоя корав мъжага сега.

Следва продължение.