Продължение от книгата

МАРТЕНСКИ ВЪЛНЕНИЯ
   Наближаваше Марта. Няколко дни преди това, Кольо постави на прът кармазяния си пояс и го изправи пред стряхата.
   Людете думаха, че за да не се разлюти Марта и да не се развали времето, трябвало да се турни кармазян пояс.
   Керана излезе рано на двора. Като видя пояса, на устните и се появи усмивка. Отиде в дрешника и се върна с кармазяна престилка с бели ленти. Закачи я на клоните на стария чинар. На другата утрин беше баба Марта - първи от месеца. Тя стана много рано. Взе от огнището червен въглен и го постави върху керемида. Из устата и излизаха думи, които така и не се разбираха. Това беше обичаят. Да прогони с горящ въглен всички бълхи из къщата и да ги запрати на улицата. След като свърши, побягна към одаята и излезе с кенарено вързопче, след което се запъти към чана Пена. Във вързопчето беше скътала няколко бели и червени мартенички. Тя извади една червена и я закърфичи върху сукмана на чана Пена. Мартеничка сложи на Чапкан Ленче, вуйчо Михо и Кольо. Накрая отиде до люшката на Вяра и върху тънкото кенарено платно, което я покриваше, закачи бяла мартеничка със сини синци. Колко любов беше вложила, за да ушие постелята и възглавето на малката. Тогава чана Пена я похвали и целуна по челото.Тя не беше очаквала, че невестата сама ше са справи. Господ беше я дарил със сръчни ръце. Каквото и да пипнеше, веднага го правеше, колкото и трудно да е. Никогаш не са отчайваше. Никогаш не хленчеше.
   Вън на площада гъмжеше от народ. От улица "Станционна" до градинката на Джумаята, беше главната. Тук имаше хотели, бирарии, кафенета и магазини. През целия ден минаваха каруци със стока от влагалището при града. На колелата им имаше дебели шини.
- Дий, кранто!- чуваха се гласовета на каруцарите, които караха тежки бурета.
   При бирария Тракийски конник, чийто стопанин беше Стоян Балабанов, имаше сума ти народ. Отдалеч на двора се белееха покрити маси. Беше надвечер. Гъвкави прислуги носеха между масите ледена бира. Свиреше струнният оркестър на Вули.
   Красива жина, едра на ръст, с гъсти черни коси и тъмни очи, тресеше едрите си гърди, под звуците на сръбската  мелодия. Под светлината на газената лампа, стройните и крака едва докосваха подиума, а разперените и бели ръце, мамеха погледа на мъжете. Пееше Лепа Сава. Сръбкиня по произход. Погледнеше ли някой с пронизващ поглед, покачваше се ищаха за още бира.  Редуваха се и поръчките за почерпката на певачката и оркестъра.
   Боядисана с червена краска коса кокона, до която стоеше майка и, погледна мъжа си заканително. 
   Лепа Сава беше майсторка в пеенето. Пълнеше джоба на Стоян Балабанов. Но вечно пълен беше и нейният.
   Имаше и още едно заведение, което се мъчеше да конкурира Тракийски конник. Беше кафене-концерт Сан Стефано. Отгоре му имаше и хотел. Съдържателят му беше Христо Майсторов. Тук свиреше също отбран оркестър. Мебелите в хотела бяха нови. В него имаше великолепно мебелирано кафене с два салона, които бяха удобни за танцови забави и развлечение. Между салоните и хотела имаше разкошна градина, в която свиреше оркестър. Кухнята беше немска и ориенталска, с добра прислуга. Тук идваха само тежките  аристократи. Затова кафенето нямаше много алъш- вериш.

Следва продължение