2 min reading
МАРТЕНСКИ ВЪЛНЕНИЯ
Наближаваше Марта. Няколко дни преди това, Кольо постави на прът кармазяния си пояс и го изправи пред стряхата.
Людете думаха, че за да не се разлюти Марта и да не се развали времето, трябвало да се турни кармазян пояс.
Керана излезе рано на двора. Като видя пояса, на устните и се появи усмивка. Отиде в дрешника и се върна с кармазяна престилка с бели ленти. Закачи я на клоните на стария чинар. На другата утрин беше баба Марта - първи от месеца. Тя стана много рано. Взе от огнището червен въглен и го постави върху керемида. Из устата и излизаха думи, които така и не се разбираха. Това беше обичаят. Да прогони с горящ въглен всички бълхи из къщата и да ги запрати на улицата. След като свърши, побягна към одаята и излезе с кенарено вързопче, след което се запъти към чана Пена. Във вързопчето беше скътала няколко бели и червени мартенички. Тя извади една червена и я закърфичи върху сукмана на чана Пена. Мартеничка сложи на Чапкан Ленче, вуйчо Михо и Кольо. Накрая отиде ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up