СРЕЩАТА
Демирът и Колчо вървяха бавно. Наближаваха Безистена (Търговския
център). Отдалеч зърнаха правоъгълната, едноетажна, каменна постройка. Входната врата от тежко, дъбово дърво, обшита с железни лостове, закована с големи пирони, беше леко открехната. Чинарът бришеше с дебелите си клони и хвърляше сянка. Ако някой решеше да разгадае на колко години беше тоя самотник, а и за хората, и събитията, които бяха са случили, щеше да стигне до задънена улица.
Дюкяните - двайсет на брой, все още бяха затворени. Двамата наближаваха гоемия камараш на Икономиди. Влязоха вътре. Демирът дръпна Колчо и той не усети как се намери пред тезгяха.
- Добро утро, господин Икономиди.
- Дал Бог добро, Демире. Я, кого виждам? От кога не съм та чувал? Думат, напоследък ставало нещо окол теб?
- Виж ти, та аз да не знам! Нищо ново. Сичко си е по старому.
- А, мен не мож ма излъга! Я, как си загладил брадата!
- Не си прави шега със стария челяк, Икономиди!
- Оня, брадатият, дето са навърта окол хотела, бил бун ...