СРЕЩАТА
Демирът и Колчо вървяха бавно. Наближаваха Безистена (Търговския
център). Отдалеч зърнаха правоъгълната, едноетажна, каменна постройка. Входната врата от тежко, дъбово дърво, обшита с железни лостове, закована с големи пирони, беше леко открехната. Чинарът бришеше с дебелите си клони и хвърляше сянка. Ако някой решеше да разгадае на колко години беше тоя самотник, а и за хората, и събитията, които бяха са случили, щеше да стигне до задънена улица.
Дюкяните - двайсет на брой, все още бяха затворени. Двамата наближаваха гоемия камараш на Икономиди. Влязоха вътре. Демирът дръпна Колчо и той не усети как се намери пред тезгяха.
- Добро утро, господин Икономиди.
- Дал Бог добро, Демире. Я, кого виждам? От кога не съм та чувал? Думат, напоследък ставало нещо окол теб?
- Виж ти, та аз да не знам! Нищо ново. Сичко си е по старому.
- А, мен не мож ма излъга! Я, как си загладил брадата!
- Не си прави шега със стария челяк, Икономиди!
- Оня, брадатият, дето са навърта окол хотела, бил бунтар над бунтарите, думат людете.
Очите на Демира за миг се промениха. Някакъв вътрешен глас му шушнеше, че трябва да се пази от тоя челяк. "Не, от стар вол теле е той. Да има да зема, Икономиди! Не мож разбра кой, къв е!"
- Я, по-добре примери четир аршина шаяк, десет аршина гайтан за Колчо! Решил съм да го декисам. На видно място ше го турна. Да не го видат людете така одърпан. Ше види той, Аригира, що ше стори за него!
Икономиди одряза с дългия аршин от шаяка и започна да намотава от кафевия гайтан.
- Видиш ли, Аргире? За туй момче отбирам от най-добрата стока, та да помни Икономиди.
- Разбираш си ти от работата. Затуй та сочат с пръст. Знам си аз при кого да ида. А сега остани с здраве! Па ела някой ден да си похортуваме! Да си сръбнем от онуй, убавото кафенце! Скоро при мен дойде един челяк. На отиване остави таквоз кафе, че само кат го пийнеш, ти става арно на душата. Ела де, ела! Рачи, кога ше са видим?
- Няма да ти реча кога, че мож да мислуваш: Излъга ма Икономиди. Май ше е идущата седмица. Виж, туй мен чака! Стока е я, не лукова глава. Плаче за майстора си да я земе. Що да ти думам, Демире?
- Айде, Колчо - обърна се Аригира към него. Берберинът вече ни чака. Как ли си дума: "Закъсня таз сутрин, завалията! Де ли са губи!"
© Мария Герасова All rights reserved.