Слънчево и приятно, такова беше времето. Птиците му се радваха хората се разхождаха и събираха последните есенни лъчи. Беше последният ден от поредицата топли и слънчеви дни.
Този път синоптиците като по чудо бяха познали. Слънцето едва беше се скрило за последната панелка и задуха студеният северен вятър. Със себе си той носеше студ, студ и още студ. Облаците не закъсняха. Дойдоха и с плътната си гъста пелена, покриха небето и звездите така сякаш ги завиха, за да ги предпазят от приближаващата със страшна сила сибирска зима, а всъщност искаха само да ги скрият от очите на хора и животни, за да не може никой да види и капчица надежда, че всичко това може изобщо някога да свърши.
Ден, два, три.... навън се чуваше само граченето на гарваните, търсещи в тъмнината някаква каквато и да е храна. Но поради почти непрогледния мрак така и не можеха да намерят дори мърша, която да изкълват.
Седмица, месец... мракът става все по-непрогледен, вятъра – все по-силен, студа - все по-смразяващ. Вече д ...