24 апр. 2021 г., 20:24

Пролетен зов 

  Проза » Рассказы, Эпиграммы, миниатюры, афоризмы, Другие
605 2 1
Тъмно през нощта,
отворих аз вратата.
Между пръстите си държа цигара.
Вятърът силно се раздуха и пепелта бясно и пробождащо падаше по моята ръка.
Шумът на вятъра остана единствен в този град. Мек, топъл и леко прохладен, галеше моето лице. Това беше зова на пролетта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yoana Stamatova Все права защищены

Предложения
: ??:??