24 апр. 2021 г., 20:24

Пролетен зов 

  Проза » Рассказы, Эпиграммы, миниатюры, афоризмы, Другие
390 2 1

Тъмно през нощта,

отворих аз вратата.

Между пръстите си държа цигара.

Вятърът силно се раздуха и пепелта бясно и пробождащо падаше по моята ръка.

Шумът на вятъра остана единствен в този град. Мек, топъл и леко прохладен, галеше моето лице. Това беше зова на пролетта. 

© Yoana Stamatova Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??