Пролетен зов

24 апр. 2021 г., 20:24

Проза » Рассказы, Эпиграммы, миниатюры, афоризмы, Другие

604 2 1

Тъмно през нощта,
отворих аз вратата.
Между пръстите си държа цигара.
Вятърът силно се раздуха и пепелта бясно и пробождащо падаше по моята ръка.
Шумът на вятъра остана единствен в този град. Мек, топъл и леко прохладен, галеше моето лице. Това беше зова на пролетта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Пролетен зов

Искате да прочетете повече?

Предложения