Apr 24, 2021, 8:24 PM

Пролетен зов 

  Prose » Narratives, Epigrams, Miniatures, Aphorisms, Others
392 2 1

Тъмно през нощта,

отворих аз вратата.

Между пръстите си държа цигара.

Вятърът силно се раздуха и пепелта бясно и пробождащо падаше по моята ръка.

Шумът на вятъра остана единствен в този град. Мек, топъл и леко прохладен, галеше моето лице. Това беше зова на пролетта. 

© Yoana Stamatova All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??