Пролетта те вика

Усещаш ли днес, че идва пролетта, пристъпя топла и обятията си разтваря, килим от люляци и божури ти постила, омайва те със свежест. Готви се, пътнико любими, готви се за пътя на пролетта, за нейния венец от нарциси и от зюмбюли. Отдай се и тръгни по пътя на пролетта и нейното тръпно ухание, чуваш ли как пътищата те зоват, камбаните звънтят в обедния час, когато седнали сме на балкона и говорим, обменяме енергии и дихание, настроение и пориви на диви и стаени чувства. Тръгни по водопади и морета, по прашни пътища, по селски улички, по калдъръми и павета. Наспи се в поляни от лалета, купи си стръкче момина сълза и пази го до сърцето.