Пролог към "Скреж и пясък" (разказ за една пустиня)

Пролог

Светът е плосък – това гласи първият закон на Вегри! Шуплива плоскост, поръсена с живот: растения, хора, животни, магични твари; Орелефена плочица земя, наквасена или скована, с прах покрита или на места с роса. И щом огледаме се, осъзнаваме, че погледът ни гмурка се в безкрая, закътан зад въздушната мъгла. Отвъд скали, отломъци от кал, дървета, ледове, тревички и вода в големи дупки; преминали през бури, ветрове и жеги, достигаме до безпредметност, където въздухът тежи и властва тъмнина. От там е почнало и там ще свърши, защото някой неистово света сгъстява. Пресова го и го от цвят лишава, изсмуква му енергията и го свива!

Причина – онзи, който го създава, спира. Отказва да го разширява в своя страх. Предава се на злото и решава роденият живот да гине в мрак!