Този процес се отприщи веднага след погребението на Вe и не му даваше покой. Още тогава – по време на спускането на ковчега с последвалите процедури, когато болката вляво придоби неочаквано високи стойности и въздухът не достигаше, за да се измъкне от притискащата го клаустрофобия – нещо го давеше, нещо го смазваше, погледът му за миг се спря върху нечия закръглена форма от плът и мъгла; веднага след което с покруса установи наличието на болезнено пулсираща ерекция. Знаеше, че не би могло да се случи, ако беше в реда на нещата, но тъкмо този ред липсваше и тогава се сети за онази неистова склонност на лудите да се сношават с призраци. Проблемът се състоеше във факта, че съвсем не е луд, дори напротив – наличието на подобен феномен има резон тъкмо в желязната логика на всяко перманентно безумство. Което, разбира се, няма нищо общо с внезапните капризи на природата.
Отначало си помисли, че може би сънува и цялото това неизбежно погребение е един нарастващ кошмар, от който все някога ще с ...