24 авг. 2008 г., 17:44

Прошка 

  Проза » Другие
1028 0 4
 

ПРОШКА

 

Улиците са пусти като изоставен храм.

Целият град е съсирена кръв на времето.

Пушекът от комините рисува съдбата на огъня във въздуха.

Спуснатите пердета крият тайнственост зад себе си.

Очите ми бродят вместо хората. Преминават през сгради, градинки и виждат твоята къща. Вратите са заключени, но погледът им прониква през тях.

Ти плачеш. Пия от сълзите ти и се моля.

 

© Венцислав Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??