fric65 (Венцислав)
98 35
24.08.2008 г., 17:44 ч.

Прошка 

  Проза » Други
950 0 4
 

ПРОШКА

 

Улиците са пусти като изоставен храм.

Целият град е съсирена кръв на времето.

Пушекът от комините рисува съдбата на огъня във въздуха.

Спуснатите пердета крият тайнственост зад себе си.

Очите ми бродят вместо хората. Преминават през сгради, градинки и виждат твоята къща. Вратите са заключени, но погледът им прониква през тях.

Ти плачеш. Пия от сълзите ти и се моля.

 

© Венцислав Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??