24 ago 2008, 17:44

Прошка 

  Prosa » Otros
1027 0 4
 

ПРОШКА

 

Улиците са пусти като изоставен храм.

Целият град е съсирена кръв на времето.

Пушекът от комините рисува съдбата на огъня във въздуха.

Спуснатите пердета крият тайнственост зад себе си.

Очите ми бродят вместо хората. Преминават през сгради, градинки и виждат твоята къща. Вратите са заключени, но погледът им прониква през тях.

Ти плачеш. Пия от сълзите ти и се моля.

 

© Венцислав Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??