Автобусът приближаваше малкото село с протяжно скърцане. Денят беше мъглив. Гъсти облаци прегръщаха оловното небе. Сякаш и те скърбяха за мъртвите в първата зимна Задушница. Над главата ми прелетя черен гарван и ми стана студено.
Споменът ме удари в гръб. И тогава бе февруари. Небето висеше оловно върху покривите на къщите. Връщахме се от гробището в мълчание. Баща ми сякаш беше смирил ураганите в себе си. Реших, че сега е моментът да му съобщя новината.
-Татко – започнах колебливо, - има екскурзия до Чехия от училище…
-Забрави – свали сакото баща ми и го метна на стола като плащ на тореадор.
-Моля те – опитах се да го хвана за ръка, но той ме отблъсна гневно.
-Разговорът приключи. Иди да помагаш на майка си – нареди ми и включи радиото до последния предел на звука.
Нямаше смисъл да моля. Бях в единадесети клас. Трябваха пари за бала и кандидатстване. И друго имаше. От няколко години си пишех с едно момче от Прага. Мечтаех да замина при него, да се оженим и да се махна от това глупаво ...