30 мая 2014 г., 12:02

Прощално 

  Проза » Другие
501 0 0
1 мин за четене

Защо? Защо ти? Посветих целия си живот на мечтата да те открия. Ти беше във всяка глътка въздух, която си поемах. В този безмилостен живот ти беше единственото нещо, което ме държеше на крака. Мечтата ми беше да те намеря. Най-накрая те открих. Точно когато си мислех, че никога няма да се разделим и ще бъдем щастливи – не успях да те опазя! Защо все още дишам? Защо все още съм жива? По-добре да бях умряла аз, защото с тази болка не мога да живея! Умолявам те, прости ми! Не бях достойна за теб. Де да можеше разкаянието ми да те върне отново при мен… Де да можеше да върна времето назад… Толкова много ме боли, че искам аз да лежа тук, а не ти! Много ми липсваш, много! Цял живот се мъча да съм като теб, но не можах! Ти беше сам, но беше много силен! Виж аз в какво състояние съм сега... Загубих всичко! Заслужих ли всичко това? Моля те, кажи ми! Заслужих ли го? На никого не споделих за онова, което ме вълнуваше и затова никой не ме разбра! Единственото, което ми остана, е едно голямо Нищо! Заради мен… всичко е заради мен! 

© Мария Йорданова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??