30.05.2014 г., 12:02

Прощално

705 0 0
1 мин за четене

Защо? Защо ти? Посветих целия си живот на мечтата да те открия. Ти беше във всяка глътка въздух, която си поемах. В този безмилостен живот ти беше единственото нещо, което ме държеше на крака. Мечтата ми беше да те намеря. Най-накрая те открих. Точно когато си мислех, че никога няма да се разделим и ще бъдем щастливи – не успях да те опазя! Защо все още дишам? Защо все още съм жива? По-добре да бях умряла аз, защото с тази болка не мога да живея! Умолявам те, прости ми! Не бях достойна за теб. Де да можеше разкаянието ми да те върне отново при мен… Де да можеше да върна времето назад… Толкова много ме боли, че искам аз да лежа тук, а не ти! Много ми липсваш, много! Цял живот се мъча да съм като теб, но не можах! Ти беше сам, но беше много силен! Виж аз в какво състояние съм сега... Загубих всичко! Заслужих ли всичко това? Моля те, кажи ми! Заслужих ли го? На никого не споделих за онова, което ме вълнуваше и затова никой не ме разбра! Единственото, което ми остана, е едно голямо Нищо! Заради мен… всичко е заради мен! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...