Eто те - срещу мен стоиш и цялата се разтрепервам.
Погледът ти ме кара да потръпвам, да се чувствам жива... и виновна...
А как искам да върна времето и милия ти поглед, който ме караше да живея.
И всички онези моменти, които приемах за даденост, осъзнавам чак сега, че са били дар.
Обичам те, но май е безсмислено да ти го повтарям.
Дори не искаш да го чуеш...
И какъв е смисълът от моите сълзи на разкаяние -
ти мислиш, че съм бeзсърдечна и всичко, което говоря, е лъжа...
Да... явно имало възмездие и Господ ме наказва за грешките...
Няма какво да сторя, освен да продължавам да ти повтарям, че те обичам.
Има поне малка надежда един ден да видя отново онзи влюбен поглед...
И в този ден ще се родя!
© Александра Иванова Все права защищены