Eто те - срещу мен стоиш и цялата се разтрепервам.

Погледът ти ме кара да потръпвам, да се чувствам жива... и виновна...

А как искам да върна времето и милия ти поглед, който ме караше да живея.

И всички онези моменти, които приемах за даденост, осъзнавам чак сега, че са били дар.

 Обичам те, но май е безсмислено да ти го повтарям.

Дори не искаш да го чуеш...

И какъв е смисълът от моите сълзи на разкаяние -

ти мислиш, че съм бeзсърдечна и всичко, което говоря, е лъжа...

  Да... явно имало възмездие и Господ ме наказва  за грешките...

Няма какво да сторя, освен да продължавам да ти повтарям, че те обичам.

Има поне малка надежда един ден да видя отново онзи влюбен поглед...

И в този ден ще се родя!