Прости ни, Апостоле

19 февр. 2014 г., 21:03

Проза » Другие

763 0 2

"Българийо мила, земя на герои..." А сега що си, майчице мила? Остана ли поне капчица чест у тези, окрали съдбата ни? Колко години те разпъваха, ръфаха? Колко рани лекува народа ни? И пак оцеля в тъмното, робсокото и беше горда със своите мъже.

А днес, мила родино, на твоя син - лъвския, на Апостола, най-величавия, поклон правим с кордон и полиция. По всичко четат последна, Българийо, само по мъка била си ти първа. И как да е друго, когато децата ти, вместо тук, по света търсят надежда.

Прости ни, Апостоле, не те заслужаваме. Особено днес, когато омразата погуби всичко, дори и душите ни.

Прости ни, Апостоле

Свързани произведения

Комментарии

Предложения