Прости ни, Апостоле
"Българийо мила, земя на герои..." А сега що си, майчице мила? Остана ли поне капчица чест у тези, окрали съдбата ни? Колко години те разпъваха, ръфаха? Колко рани лекува народа ни? И пак оцеля в тъмното, робсокото и беше горда със своите мъже.
А днес, мила родино, на твоя син - лъвския, на Апостола, най-величавия, поклон правим с кордон и полиция. По всичко четат последна, Българийо, само по мъка била си ти първа. И как да е друго, когато децата ти, вместо тук, по света търсят надежда.
Прости ни, Апостоле, не те заслужаваме. Особено днес, когато омразата погуби всичко, дори и душите ни.
© Николинка Русева All rights reserved.
