Просто споделям
Понеже спомена за искано и непоискано... Преди време исках едно нещо от Бог, нещо, което само Той може да даде. Всеки ден Му мрънках, казах Му, че не мога да живея без това. Питах, защо Го е дал на други, а на мен не. Времето минаваше, не спирах да Го моля. Докато една нощ по време на поредното ми мрънкане, Исус ми каза: ти го имаш! Замръзнах. Чух го ясно, съвсем реално Го чух. Дълго стоях без да мръдна, а мислите ми трескаво се блъскаха: Как така го имам, като го нямам? Какво значи това? Той ми каза "имаш го", значи го имам, но...
Минаха няколко месеца, не посмях повече да искам. Един ден ми зададоха въпрос, имам ли този дар. И докато се чудех какво да отговоря, защото аз го нямах, но Бог ми каза, че го имам. Таа, докато се чудех, изведнъж се случи и всички наоколо видяха, че го имам. Мъдрият"вълшебник" е само Един и Той е дал всичко необходимо, но! Метафорично казано: Храна получват, само истински гладните, а истински гладни са тези, които са усетили глад. А не като мен, другите имали и аз искам :)
Какво казах с всичко това? Не можеш да направиш нищо добро за хора, които са убедени, че нямат нужда от твоето добро. Кои сме ние да отнемаме свободната воля на други? Дори Бог, не прави това, а може. :)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© любимка Все права защищены
