Реших да напиша едно "произведение" спазвайки традициите на сайта.
Очаквам голям брой сърчица, звездички и... други работи.
Гинка седеше прикрита зад малкото прозорче с напречни решетки в одаята. Следеше, какво става по калдаръмената уличка и в двора на Станю.
Ей го на, той излезе на чардака. Протегна се, а рунтавите косми на гърдите му, чернееха под кенарената риза, излезли на буйни валма. Закашля се и изплю нещо върху разпъпилата роза в двора.
Разтуптя се девическото сърце на Гинка гледайки, как бавно се точи лигата от червения цвят.
По улицата се чу конски тропот. Асан ага беше яхнал черния си жребец и гневно гледаше на всички страни.
- Гяур! Гел бурда!
Станю изприпка по дървените стълби.
- Буюрун, Ефенди.
Конят нервно тъпчеше пред приведения момък.
- Тръгвай веднага към строежа. Трябва да се сложат гредите на покрива.
- Но, Асан ага. Днес ще колим едно агне.
Камшикът изплющя, обаче и Асан тупна от коня на земята. Дъртичък беше Агата и едвам се държеше на седлото.
Гинка изписка зад прозореца, защото реши, че Станю е гътнал стареца.
И двамата се обърнаха към Гинкината къща.
- Вай, вай, вай... Гюзел кадън.
Каза Асан отупвайки праха от себе си.
- Ей, гяур, коя и тая.
Станю изгаряше от желание да нашери с камшика провисналите потури на стареца, но го беше страх от наказанието.
- Гинка са казва, Сахип.
- Я, я викни тука!
Момъкът помаха и Гинка след малко излезе на улицата. Очите на дятката заблестяха, като видя кръшната и фигура. Започна да суче проскубания си мустак.
Поради малкото време и твърде дългата сага спирам до тук, но очаквайте убийства, самоубийства, невероятни роднински връзки и други покъртителни действия.
Тъй че... Следва продължение.
© Гедеон Все права защищены
Емиле, радвам се, че усети духът на откровената проза.
При толкова сърца, ша взема да се преименувам Жабокът -Любимец, ама Щурачето ша ма обяви за плагиат.