Mar 30, 2022, 12:16 PM  

 Проза

  Prose
1.1K 0 12

Multi-part work

1 min reading

Реших да напиша едно "произведение" спазвайки традициите на сайта.

Очаквам голям брой сърчица, звездички и... други работи.

 

    Гинка седеше прикрита зад малкото прозорче с напречни решетки в одаята. Следеше, какво става по калдаръмената уличка и в двора на Станю.

Ей го на, той излезе на чардака. Протегна се, а рунтавите косми на гърдите му, чернееха под кенарената риза, излезли на буйни валма. Закашля се и изплю нещо върху разпъпилата роза в двора.

Разтуптя се девическото сърце на Гинка гледайки, как бавно се точи лигата от червения цвят.

По улицата се чу конски тропот. Асан ага беше яхнал черния си жребец и гневно гледаше на всички страни.

- Гяур! Гел бурда!

Станю изприпка по дървените стълби.

- Буюрун, Ефенди.

Конят нервно тъпчеше пред приведения момък.

- Тръгвай веднага към строежа. Трябва да се сложат гредите на покрива.

- Но, Асан ага. Днес ще колим едно агне.

Камшикът изплющя, обаче и Асан тупна от коня на земята. Дъртичък беше Агата и едвам се държеше на седлото.

Гинка изписка зад прозореца, защото реши, че Станю е гътнал стареца.

И двамата се обърнаха към Гинкината къща.

- Вай, вай, вай... Гюзел кадън.

Каза Асан отупвайки праха от себе си.

- Ей, гяур, коя и тая.

Станю изгаряше от желание да нашери с камшика провисналите потури на стареца, но го беше страх от наказанието.

- Гинка са казва, Сахип.

- Я, я викни тука!

Момъкът помаха и Гинка след малко излезе на улицата. Очите на дятката заблестяха, като видя кръшната и фигура. Започна да суче проскубания си мустак.

 

Поради малкото време и твърде дългата сага спирам до тук, но очаквайте убийства, самоубийства, невероятни роднински връзки и други покъртителни действия.

 

Тъй че... Следва продължение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

next part...

© Гедеон All rights reserved.

Comments

Comments

  • Шибай го туй + Създай, щото чак довечера ша пиша "Проза (Летеж и падения)"
    Емиле, радвам се, че усети духът на откровената проза.
    При толкова сърца, ша взема да се преименувам Жабокът -Любимец, ама Щурачето ша ма обяви за плагиат.
  • Жаб_бе, засадих в саксийката на прозореца си кълнове от тази приказка, ама вместо сърчица започнаха да избуяват плевелите на антиприказката ми, дето ако не ме разсееш с продължението ще съм длъжен да натисна туй ' +Създай ' тук за да ти буреняса 'Прозата'
  • Искрено се смях😀. Брутална пародия! 👍Давай продължението! 🙂
  • Защо бе, хора?!!! Аз за едните сърца творя 😅
    Ей го на... Написах седмичната поезиЯ 😁 пак за едно сърчице поне.😁
  • И аз няма да ти сложа сърчица, щото нямам излишни, само едно ми е За да получиш повече трябва да те четат октоподи, но и те имат само по три.
    Очарована съм от естественото поведение на героите ти, апсолютно "деби дюс" са, красота!!! ха ха

Editor's choice

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...