30.03.2022 г., 12:16  

 Проза

1.1K 0 12

Произведение от няколко части

1 мин за четене

Реших да напиша едно "произведение" спазвайки традициите на сайта.

Очаквам голям брой сърчица, звездички и... други работи.

 

    Гинка седеше прикрита зад малкото прозорче с напречни решетки в одаята. Следеше, какво става по калдаръмената уличка и в двора на Станю.

Ей го на, той излезе на чардака. Протегна се, а рунтавите косми на гърдите му, чернееха под кенарената риза, излезли на буйни валма. Закашля се и изплю нещо върху разпъпилата роза в двора.

Разтуптя се девическото сърце на Гинка гледайки, как бавно се точи лигата от червения цвят.

По улицата се чу конски тропот. Асан ага беше яхнал черния си жребец и гневно гледаше на всички страни.

- Гяур! Гел бурда!

Станю изприпка по дървените стълби.

- Буюрун, Ефенди.

Конят нервно тъпчеше пред приведения момък.

- Тръгвай веднага към строежа. Трябва да се сложат гредите на покрива.

- Но, Асан ага. Днес ще колим едно агне.

Камшикът изплющя, обаче и Асан тупна от коня на земята. Дъртичък беше Агата и едвам се държеше на седлото.

Гинка изписка зад прозореца, защото реши, че Станю е гътнал стареца.

И двамата се обърнаха към Гинкината къща.

- Вай, вай, вай... Гюзел кадън.

Каза Асан отупвайки праха от себе си.

- Ей, гяур, коя и тая.

Станю изгаряше от желание да нашери с камшика провисналите потури на стареца, но го беше страх от наказанието.

- Гинка са казва, Сахип.

- Я, я викни тука!

Момъкът помаха и Гинка след малко излезе на улицата. Очите на дятката заблестяха, като видя кръшната и фигура. Започна да суче проскубания си мустак.

 

Поради малкото време и твърде дългата сага спирам до тук, но очаквайте убийства, самоубийства, невероятни роднински връзки и други покъртителни действия.

 

Тъй че... Следва продължение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

следваща част...

© Гедеон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Шибай го туй + Създай, щото чак довечера ша пиша "Проза (Летеж и падения)"
    Емиле, радвам се, че усети духът на откровената проза.
    При толкова сърца, ша взема да се преименувам Жабокът -Любимец, ама Щурачето ша ма обяви за плагиат.
  • Жаб_бе, засадих в саксийката на прозореца си кълнове от тази приказка, ама вместо сърчица започнаха да избуяват плевелите на антиприказката ми, дето ако не ме разсееш с продължението ще съм длъжен да натисна туй ' +Създай ' тук за да ти буреняса 'Прозата'
  • Искрено се смях😀. Брутална пародия! 👍Давай продължението! 🙂
  • Защо бе, хора?!!! Аз за едните сърца творя 😅
    Ей го на... Написах седмичната поезиЯ 😁 пак за едно сърчице поне.😁
  • И аз няма да ти сложа сърчица, щото нямам излишни, само едно ми е За да получиш повече трябва да те четат октоподи, но и те имат само по три.
    Очарована съм от естественото поведение на героите ти, апсолютно "деби дюс" са, красота!!! ха ха

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...