Скован от страхове и от утехи,
сред бурите с прекършен глас
вървиш понесен във доспехи
и падаш като камък върху нас!
...

Ах, тези строфи все кънтят в главата ми близо час.. пак и пак, а отминава полунощ. Ще стана, за да ги запиша.
~~~

Ето я, поредната нощ... Нощ, както предните няколко нощи. Странното е, че сякаш си буден, ала спиш. Сякаш се тътриш из преходното време - притихнало, очакващо, недоразбрано, но и с определено очарование, и трепет.

Разтърсих глава и погледнах към прозореца.. През него само сенките от дървото пред дома ми си играят или ми махат с клони. Дават знак, че не си сам в тишината и ще трябва да се съобразяваш с природата навън. Всичко спи, ала е будно!

Ще стана да изпия чаша вода и за пореден път ще си легна. Дано този път сънят да е дълбок и смирен. Инак, на сутринта трудно ще се става. Вероятно с главоболие - принизяващо духът ти чрез нежелан агресивен тленен махмурлук.

Затварям очи,.. но нека пак да погледам звездите! Някак особено сияят тази нощ! Имат чар и носят вдъхновение, въпреки сивотата на земята. Небето се е сгъстило и изглежда още по-дълбоко от обичайното. По-дълбоко от обичайното и по-дълбоко ...

През въздуха образи се заиграват с тишината във вид на топли, светли, мъждукащи светлинки, търсещи междите между битието и небитието. Отдъхнах спокойно ...

Аве!!!..

Най-накрая проблясък! Съзрях ли товара или просто отговора от тъмата изплува.

Човек първо трябва да съумее да преодолява мрака в себе си, доверявайки се, учейки се да обича, а светлината - тя управлява нас, затова и светлинките тук се заиграха, учейки се от нашите грешки. Ваят пластовете и формите на битието.

Затова се лутам между тези състояния, без да застоявам нито тук, нито там, защото пробуждането трябва да се осъществява в съзнателно състояние. От друга страна тази натрапчива "страст" за сън или за живот, те спъва да продължиш напред, да продължиш Отвъд. Нужна е безпристрастност, умереност и будност!

Да, ще ставам! Има толкова неща за свършване, но първо ще се пооправя, за да изчистя тялото и ума си от разните житейски утайки. Ще си приготвя кафето, въпреки, че е рано призори! И ще направя точно това, което дълго време така и отлагах ...

Нямам никакво време за губене! А, и вече никак не ми се спи!
.................................

Само усмивката прокарана по устните ми напомняше, че денят ще е неповторим, ведър и вълнуващ.

Никога повече няма да си позволя да се чувствам натясно, а това ще го постигна само като допусна до себе си онова, което отбягвам.

Тръгвам!

~~~
Лъчиста