Беше около 22.00 часа, отдавна се беше стъмнило. Той се огледа наоколо. Обикновена стая, обикновени хора. Само особеният блясък в очите им издаваше, че ще се случи нещо необичайно. Да започваме, каза едно от момчетата. Всички седнаха на земята с кръстосани крака и започнаха да дишат бавно и дълбоко. След това изведнъж ускориха дишането, докато започнаха да се запъхтяват тежко. После отново го забавиха, а след това го усилиха до крайна степен, сякаш искаха да вдишат всичкия въздух на света, а после го издишваха докрай. Постепенно отново успокоиха дишането, като този път всеки намери свой собствен ритъм и изпадна в особено състояние. В такова състояние някои зашепнаха нещо, други изглеждаха крайно концентрирани в мислите си, трети сякаш сънуваха с отворени очи. Постепенно, един по един, започнаха да се връщат в нормалното си съзнание. Добре беше, каза някой. Да, получи се, потвърди друг. Как не сме знаели досега, как никой друг не знае, питаха се. Това е страхотно, и то без наркотици. Ет ...