Беше около 22.00 часа, отдавна се беше стъмнило. Той се огледа наоколо. Обикновена стая, обикновени хора. Само особеният блясък в очите им издаваше, че ще се случи нещо необичайно. Да започваме, каза едно от момчетата. Всички седнаха на земята с кръстосани крака и започнаха да дишат бавно и дълбоко. След това изведнъж ускориха дишането, докато започнаха да се запъхтяват тежко. После отново го забавиха, а след това го усилиха до крайна степен, сякаш искаха да вдишат всичкия въздух на света, а после го издишваха докрай. Постепенно отново успокоиха дишането, като този път всеки намери свой собствен ритъм и изпадна в особено състояние. В такова състояние някои зашепнаха нещо, други изглеждаха крайно концентрирани в мислите си, трети сякаш сънуваха с отворени очи. Постепенно, един по един, започнаха да се връщат в нормалното си съзнание. Добре беше, каза някой. Да, получи се, потвърди друг. Как не сме знаели досега, как никой друг не знае, питаха се. Това е страхотно, и то без наркотици. Ето ти отговорът, помисли си той, и мислено се подсмихна. Какво ще кажеш, попита го момчето. Да, очаквах да е нещо такова. Справяте се добре. Ти знаеш какво правим, попита го едно от хлапетата. Да, много хора знаят за това, и го практикуват. Аз не, спрях отдавна. Но разбирам това, което правите, и ви поздравявам. Давайте в същия дух, бъдете внимателни и слушайте вътрешния си глас, той няма да ви подведе. Не се опитвайте да разпространявате това, което правите, който иска, ще ви намери и ще се присъедини към вас. Ако имате проблеми с близките си или с някой друг, можете да се обърнете към мен, аз ще ги успокоя, както направих с вашия приятел. Вървите по добър път, успех и вярвайте!

  Телефонът звънна. Как сте? Отлично, благодаря. Сънувате ли още? От два дни не съм. Ще е удобно ли да се видим? Да, заповядайте.

  Значи, вече не сънувате нищо или имате нормални сънища? Нямам спомени от нощта, не мога да ви кажа. Ясно. Как мислите, защо сънищата спряха? Какво направихте? Последвах съвета ви, останах насаме със себе си и се заслушах. Нещо в мен заговори, и проведох нещо като вътрешен диалог. Не е нужно да ми го казвате, ако не искате. Това си е ваше лично изживяване. Този вътрешен разговор как ви накара да се чувствате? Успокои ме, и ми вдъхна кураж. Сякаш имах връзка със себе си, която ми бе липсвала. В този диалог, с кого или с какво усещахте, че разговаряте? С бог, със себе си, с душата си, с нещо друго? Не съм сигурна, вероятно със себе си, с дълбока част от мен. Права ли съм? Само вие си знаете. Аз не бива и не искам да се меся във вътрешните ви преживявания. Важното е, че сънищата вече ги няма и притесненията ви изчезнаха. Още по-важното е, че сте намерила причината за тях и сега можете да почувствате живота истински. Това е, което той иска от вас. Дайте му го. Благодаря ви за разбирането и подкрепата. Няма за какво. Вие сама си помогнахте, аз само ви насочих. Надявам се, че за в бъдеще нещата в живота ви ще се подредят добре. Какво ви дължа за помощта? Едно кафе и една усмивка.