В пурпурното небе прилетяха думите на Скръбта. И каза Скръбта на човека:
- Ти често ме дириш при себе си, но знаеш ли колко съм уморена?
И човекът отвърна в себе си:
- Мой е пътят към тебе и сам те създадох аз за сълзите си. Сам те изтръгнах от болката и уморена си, знам, от ръцете ми.
И попита отново Скръбта:
- Ти, човеко на вечното време и моментно създание в ръцете на Бога, мойто страдание днес е обречено, но превърни ме в плът и съзнание.
И не чу човекът Скръбта,
и Бог я направи жена.
© Стела Все права защищены