В пурпурното небе прилетяха думите на Скръбта. И каза Скръбта на човека:

- Ти често ме дириш при себе си, но знаеш ли колко съм уморена?

И човекът отвърна в себе си:

- Мой е пътят към тебе и сам те създадох аз за сълзите си. Сам те изтръгнах от болката и уморена си, знам, от ръцете ми.

И попита отново Скръбта:

- Ти, човеко на вечното време и моментно създание в ръцете на Бога, мойто страдание днес е обречено, но превърни ме в плът и съзнание.

И не чу човекът Скръбта,

и Бог я направи жена.