Чувствал ли си се някога пуст? Чувствал ли си се някога изпразнен от всякакви емоции? Или може бе винаги щастието в теб кипи? Но при мен често я има тази празнина. Искам да знам защо, но никой не знае отговора, никой не знае защо. Дори аз самата. Може бе съм спряла да чувствам, може би вече никога няма да почувствам нищо, а може би има толкова много емоции в мен, че не мога да преценя какви са. Дано е това, защото иначе това значи, че съм жив труп. А може би така е по-добре! Няма да чувствам болка – нито физическа, нито душевна, няма да могат да ме наранят, няма да обичам, да се страхувам, но няма и да мога да се радвам, дори на малкото, което ми предлага животът. Предпочитам така, но за какво ще живея? Може би, за да се опитам да премахна буцата, спряла се в гърлото, да премахна тежестта в гърдите или просто, за да не тъгуват хората около мен, ако ме няма. Не знам защо, но времето ще покаже всичко!