Истината е фарс, а фактите се поддават на оформяне и промяна чрез вложени в тях време и положен труд.

Боговете могат да са хора, а хората - богове. Какви са разликите тогава? Една от главните е несамодостатъчността, плахостта и вградените в човек нужди, предпоставящи контролируемостта му. Освен това, твърде много неща биват приети по подразбиране и никой не се наема да ги обори или оспори, тъй като е откърмен с тях и те са част от самия него. Разумът е най-могъщата сила в човешкия арсенал, но е твърде недоразвита, за да детронира боговете и да му освободи господстващото място.

Водачеството е длъжно да се саморазпусне, щом постигне възложената му цел. Ако е неефективно, то то трябва да бъде свалено поради безполезността му. Ако е използвано неправомерно, то то трябва да бъде наказано и да бъде освободен път за по-способно такова.

Родителите напътстват малките си. Ако мъдрите експлоатират, вместо да издигат и помагат родителски на по-неопитните, тогава се стига до много по-унищожителни последици от загубата на знания и мъдрост поради липса на преносители.

Хората могат и да станат богове, и да се самоунищожат. Разлика правят намерението, инициатива и трудът на всеки.

Законите са продукт. Ако винаги черпим от източника, вместо циклично да вървим по отъпкания път и традицията на правото и законите, тогава те биха станали ненужни. Твърде удобно, лесно, безотговорно и неправилно е да пропускаме тази възможност. Отговорността на всеки един за себе си и за цялото човечество би донесла най-голямата промяна в човешката история.

Ако всеки полага грижи и старание, тогава нашата раса би ни изглеждала божествена от сегашна гледна точка. Ние имаме безкраен потенциал, но оставяме на твърде много неща да го отнесат. Всеки един от нас има безкраен потенциал, но само сънят му помага да си спомни за него.

Само мислите за бъдещето, изборът ни и последиците от него могат да ни измъкнат от пороците на настоящето.