Четях си Торо „Живот без принципи” и тъй като животът ми беше без никакви принципи, вътрешният ми диалог с него беше спорен и труден. Дълбаех редовете, когато малко, сладко момченце на видима възраст 6 годинки, ми подаде лист хартия.
Огледах се за майка, която всеки момент може да ме обвини в престъпления, за които и рецидивист не би си помислил, но такава нямаше. Поех инстиктивно листа и попитах:
- Здравей, сам ли си?
- Не, мама е ей там и си говори с онзи чичко.
Погледнах по посока на малкото му пръстче и видях симпатична дама да кокетничи с не толкова симпатичен мъж.
- Мама няма ли да ти се скара, че говориш с непознати? - попитах притеснено.
- Няма, тя си мисли, че този чичко може да е новият ми татко и ме прати да си играя по-надалеч и да не стоя до нея.
- Искаш ли сладолед?
- Не, мама не ми дава да взимам храна от непознати.
Звучеше нелепо, не му давала да взима храна от непознати, но напъждаше към такива, когато уреждаше поредния баща.
- Ще ми прочетеш ли това? - настоя детето.
...