- Благодаря за любовта, мила госпожице. Надявам се така трябва да се прави в нашия забързан век на случайни срещи, а за другото не се притеснявай, беше великолепно преживяване... А колкото до дрехите, нарочно ги обръщам наопъки, даже мои дрехи имат по 2-3 бода с червен конец. Още като дете бях височко, стройно момченце, с червени бузки, жизнерадостно. Но има хора със зли очи и лоши помисли, казваме могат да те урочасат, един вид да ти завидят. Взех да линея, отпуснах се, нямах апетит, тогава живеех при баба, наша съседка ме видяла и казала '' Мария, това дете е урочасано, измий му челцето с вода и нека винаги да носи дрешка наопаки, шийни му и няколко бода с червен конец...''. Баба я послушала, два дена не излизах навън от къщи, и се оправих, възвърнах живост, енергия и всичко друго, та до ден днешен така носа някоя дреха. Това е.

И ти, в няколко чифта твое бельо, може и чорапки, направи 2-3 бода с червен конец, човек може да заправи да си сложи наобратно бельо. Пробвай, даже още от сега обърни бикините си.

Тя ме гледаше невярващо, но ги свали, обърна наопаки и облече отново, после се гушна в мен.

- Ти подхърли нещо като'' Не искам да повтарям грешката на мама...'', но не обърнах внимание

- Знаеш ли - започна тя тихичко - Преди много години мама е дошла в Гърция на екскурзия, опиянена от митовете на Омир, от древногръцките философи и медици. Пътувала сама, групичката им интусиазирани младежи и момичета, пристигнали  няколко дни по-рано. В самолета се запознала с грък, който също завършил Университет в Лондон и се прибирал в Гърция да живее и работи. Никой от групичката  не я чакал на летището, онова момче предложил да я съпроводи до хотел, после предложил да нощува у тях. И  на другия ден не успяли да открият групичката, вероятно са заминали по някои острови. Мама останала при това момче. Тя не си спомня, но по нейни разкази после, аз навързах нещата за мен си. Изглежда е била упоена с нещо в питиетата, не е възможно да е била пияна, ние още като малки ''тренираме'' с бира и уиски. После били само двамата на някаква вила или рибарска хижа, десетина дни.. Мама се влюбила,което е малко вероятно, защото е имала Уйлямс, състудент от Оксфорд и син на дядов съдружник в една от компаниите му.

Обещали си с онова гръцко момче да дойде отново. Мама се върнала коренно променена, но никой не обърнал внимание и не е разказала историята си, защото групичката пък се прибрала ден по-рано.

И мама на всеки три месеца пътувала за Гърция, под предтекст, че работи по дисертацията си.

Споделила необяснимото си обсебване с Уйлямс, но той го приел като любовна авантюра.

И всяка макар и кратка раздяла с онова гръцко момче я правили неузнаваема, и тя се решила да дойде за постоянно в Гърция.

Няколко дни преди са замине, те се любили с Уйлямс в имението на баща му, били неотклонно заедно, Уйлямс не успял да я придума.

 След време съм се родила и аз.

Може да съм ти споменавала, но наближавайки хижата, ме обземаше страх, плачех непрекъснато, тогава решили, че е от климата в Атики, и ме отпратили в Англия. Всички бяха радостни, особено Уйлямс. Не е семеен, той ме отгледа,... сър Уйлямс, той и двете ни семейства.

Дали повлияни от спомените си или бурната ни любов, прегърнати сме потънали в дрямка.

               Корабна сирена на круизно корабче ни разбуди. Слънцето вече бе изкочило над евкалиптовите дървета в парка.

Корабната сирена даде старт на сутришната ни любовна игра.

Колко малко му трябва на жизнен човек...Опипа го отново, бръкна под възлавницата и след малко се разнесе мирис на ананас, съпровождан от палавото скърцане на матрак и дървена спалня.

Поклащахме телата си в див унес...

Сирената на второ круизно корабче ни осифери, замряхме така и избухнах в нея...

А корабчето сякаш ни аплодира '' Ту ту тууу ''.

На плажа бяхме като деца, показвахме си пришитото с червен конец,  смеехме се. После обичайните пържени картофи, бира и към къщи. Погледнах Филипа, караше към моята квартира.

Дали  набързо е загърбила принципите си. Джипът й спря преди автобусната спирка.

- Утре сме на работа Петро, трябва да бъдем образцови и работни. Благодаря за чудните преживявания. Лека нощ.

На работата се стараехме да не се издаваме, все пак това си беше наша тайна и щастливо преживяване. И нали жените са по-мъдри, не задавах въпроси, кога,... хайде ,може ли довечера.

- В събота в 9 часа съм преди спирката, за плаж - прошепна тя между два удара на чука  - Вземи си и работните дрехи за понеделник, искам да живеем заедно в къщата ми.

               За пръв път някоя ми правеше закуска, вечеря, помолваше ме да изпера работните ни дрехи в ''другата пералня'', после простирахме заедно, да се ровя за тревички из кашпите, да наблюдавам и поправям пръскалата или събирам опадалите цитруси. Стегнах в една пристройка зад гаража, нещо като стаичка за почивка, кухничка , правех си набързо кафе, или почистване и ремонт на инвентара.   Беше ми уютно и забавно.

На работата Филипа обясняваше на шофьор как да маневрира до рампата. Погледнах бегло към под навеса. мис Лу говореше по мобилния, вдигна ръка и ми помаха.

- Виж какво Петро, не искам да разочароваш Филипа, бъди истински мъж с нея - твърдо каза тя

А уж пазехме отношенията си в дълбока тайна, все пак майчин инстинкт.

                 На път за сладоледа големи плакати привлякоха виманието ми

'' На,,, събота,  неделя, кастинг за артисти-статисти, тук на плажа. Моля бъдете по бански костюми ''

- Филипа, да се пробваме ли, имаме седмица за подготовка - предложих сериозно

И започнахме усилена тренировка, усъвършнствахме и нашия боен скеч, минахме по  пътечката в двора, правехме мускулести бицепси, бедра, поспирахме се и бавно за да изпъкват мускулите, имитирахме хвърляне на копие...

Дойде и нашият ред. Лъщяхме омазани в крем и лосион.

- Да вървим  и да победим- изкомандва Филипа

Държахме номерцата си, поспирахме се да напрегнем и видят  мускулите ни. Всичко като на шега, като една игра за големи.

Пет двойки ни класираха за неделя. Разиграване на етюд,  скеч или каквото и да е, пред   жури и публика и изглежда ще записват с камера.

- Да се забавляваме Филипа, да им покажем.

Тя беше с червена къса поличка, черно плажно долнище, червено горнище, черната й коса вързана с червена препаска. Моя милост в червени плажни боксерки, черно полунаметало.

Пристъпяхме важни-важни. В миг Филипа се навежда, уж взима шепа пясък и го хвърля в очите ми, последвано от няколко ритника в диафрагмата. Публиката ахна, зашумя, аплодисменти...Прескоци, мними удари, шпагати, надуваме мускули...Изведнъж тя пада, червената поличка  се смъква, тя хваща червената препаска на косата си и ми я подава... Подхващам я цялата и замираме в прегръдка, едва поемайки си дъх. Овации, ръкопляскания от екзалтираната  публика.

От някъде дотърча онова момченце, притисна се в бедрата на Филипа.

- Знаех си, мис и мистър Универсум...

Изненадата бе пълна, когато се появи мистър Джей-Джей Кинг

- Изненадам съм, приятно съм изненадан - смешно ръкомахаше с ръчички - Довечера ви каня на коктейл в '' Мегало Британия'', в 20 часа, официално облечени...

И ме щипна приятелски по бузката.

              Костюм, риза, братовръзка и съм готов, а и вместо работни обувки, модерни мокасини.

Филипа бе неузнаваема, липсва  й само червен килим на Кан или Оскарите, величествена в  червена дълга рокля с цепка отстрани, небрежно разпиляна черна коса по силните й рамене. В загадъчно отвореното деколте перлена огърлица, не съм бижутер, но изглеждаха истински, черна чантичка и черни обувки на висок ток.

- Филипа, момичето ми, може би това е нашият ден и вечер - шепнех й усмихнат

Не знам  какви знаменитости бяхме, но се надпреварваха да ни снимат, или да се снимат с нас, мистър Джей-Джей Кинг, доволно потриваше ръчички

- Започваме снимките  от утре, вероятно през ден. Хонорарът ще се изплати накрая след 15 дни.  Въпроси - няма. На работа...

Съобщихме на лейди Лу

- Спокойно, щом в през ден, ще ви прикрия.

Не е лесно да си даже и в епизодични роли, движения, жестове, реплики... внимаваш да не удариш някого или да те ударят.

Справихме се.Платиха много добре, значи няма значение дали размахваш чук или горелка, или си пред камера.

- Имам сериозно предложение за вас, по-специално към госпожицата, какво ще кажете за 6 годишен договор с Киностудията. Имам готови сценарии за три филма и тя е идеалната фигура.Петро, никога няма да забравя добрината ти, но мога да те наема с полувин договор...Решавайте и до три  дни искам отговор ''Да''.

              Разсъблякохме се в спалнята.

Винаги хумористично гледахме етикетите на бельото си, червените бодове, шегувахме се.

Бяхме отново по бикини и боксери, мълчаливи и малко тъжни.

Присегнах, взех халата и я наметнах, прегърнах я и излезнахме на верандата. Вятърчето игриво рошепше косите ни, галеше лицата ни.

- Филипа, аз...ти...- започнах несигурно - Това е твоят шанс, работна виза,  договор за 6 години, не се прави с всеки, а ти имаш таланта, физиката. Не пропускай шанса си. А аз ще остана тук, нали все някой трябва да е около лейди Лу, да работи във фирмата. Честно, аз нямам никакво желание за Америка, тук ми е добре...

Тя ме прегърна. Халата й се измуши и падна. Гърдите й заподскачаха  от хлипането й. Луната освети сълзички по лицето й.

- А преди години приятелката ми Джорджа замина за Австралия, бяхме спечелили кастинг, аз не я последвах,... избрах да бъда с мама. Не съм сгрешила...Благодаря ти , Петро.- тихичко говореше тя

               Оставаха ни 10 дни заедно. Колкото и любов да има, колкото и да не е производителна фирма DUREX,  не можеш ги излюби всичките.

- Петро, ще те помоля нещо, не изоставяй мама, можеш да живееш в моята къща, стига с онази пристройка зад гаража,... ползвай джипа ми, дай почивка на твоя ван Форд... Ще ме чакаш ли Петро. Ще се върна...

-Внимавай Филипа, Америка, Киностудията не са до коляно...

Уговорихме се за всичко да ползва адрес и пощенска кутия на къщата си, и че ще ми е приятно ако  се обажда по Емайла когато има време.

Изпратихме я на летището. Филипа успя да ми прошепне  между целувки и прегръдки.

- Ще се върна,... Ще ме чакаш ли...

                 Оставих ги  майка и дъщеря да се сбогуват с насълзени очи.

                 В ушите ми звучеше песента на Джеимс Браун '' Living in Amerika ''...

следва....