14
 

         Изпопадалите сухи листа на дърветата стържеха по голата земя, а сърдитият вятър блъскаше с яростни юмруци навсякъде. Небето гледаше Земята с гневни, влажни и изцъклени очи.
         Олая спря на ъгъла на улица „Болдър“, за да изчака най-добрата си приятелка – Лизи Ъпългейт. Роклята на момиченцето се повдигаше при всяко ледено докосване на вилнеещия северняк, а косата му се полюшваше като махало на метроном. Детето тракаше звучно със зъби.
         По другия тротоар мина съмнителен дебелак, държащ хамбургер и кенче ко̀ка-ко̀ла в косматите си ръце. По гладкото му лице можеше да се съди, че е на около двайсетина години. 
         Олая чу звука на оригнята му, подплатен с гнусна пръдня – в това отчуждено кътче обноски се показваха само на сватби и погребения. Подутият мъж стопира тежката си походка и изруга на глас. На петата на десния му ботуш бе залепнало лайно.
         – Мамицата ти! – нямаше как Олая да не чуе думите му. Младежът се изчисти в най-близката морава и продължи да върви като боксьор в тежка категория.
         Трикрако куче дъвчеше вкоравен краищник до близкия светофар, изпитвайки видимо затруднение да разкъса жилавата му повърхност. Животното го обръщаше на всяка възможна страна, натискаше го с ноктите на лапите си и го ближеше, за да стане по-мек, но тестеното изделие имаше неизчерпаеми съпротивителни сили. Когато триногото разбра, че битката е напразна, закуцука към далечината на улицата, в която потъна.
         Лизи Ъпългейт изникна мигновено от къщата и затръшна пътната вратичка зад себе си.
         (!!!ЗАЩОТО ТАТКО ОТНОВО БЕ ПИЯН!!!)
         – Добро ут... – поздравът на Олая увисна във въздуха.
         – Добро утро!!!
         Ядосаното момиче закрачи по бордюра, ушит от плочки. В корема на обърканата девойка пулсираше гняв.
         (!!!ЗАЩОТО ТАТКО ОТНОВО СЕ ОПИТА ДА Я ДОКОСНЕ ТАМ!!!)
         Лизи трополеше пред приятелката си, разкъсвайки се между обгорените тела на страшни въпроси. Олая не знаеше какво се е случило. Не трябваше и да научава...
         На ъгъла на улица „Болдър“, седнал до скъсан кашон и вмисирани чаршафи, съществуваше бездомният Чарли Евънс. Четиридесет и пет годишният мъж, отдаден на алкохолни страсти, не очакваше нищо от този живот. Хляб, ракия и малко пари можеха да го ощастливят…
         – Красавици... – подвикна той на отминаващите го момичета.
         …И ПЛЪТСКИ ГРЯХ…   
         Лизи се закова на място. Сякаш Създателят включи живота на пауза. Очите на невръстното дете се напълниха с кръв, сърцето му забумтя и преля от разрушителна енергия. Девойката, понесла прекалено много за крехката си възраст, се обърна и изкрещя:
         – МЛЪКВАЙ!!!
         Чарли се подмокри. Бузите му, наскоро освободили се от тежката черна брада, пламнаха като факли. Стомахът му се преобърна от страх. По очите му накацаха сълзи. Мъжът бе готов да заплаче.
         ЗАЩОТО ЛИЗИ ГО УПЛАШИ!
         Небето наблюдаваше мъдро случващото се. Тъмни облаци го правеха масивно и страшно. По мътното му лице личаха грозни рани. Дланите му бяха сухи и кървясали.
         Лизи включи на космическа скорост. Петите ѝ раняваха начупените плочки, тялото ѝ гневно разхвърляше въздуха, а очичките ѝ бяха готови да изхвръкнат от орбитите си и да застрелят Чарли с деветмилиметров „Макаров“. 
         ГНЕВЪТ НА ЖИВОТА ГИ УДАРИ С ЮМРУК!
         – Лизи, чакай! Лизи... – дъщерята на Марта почувства ледени тръпки по дясното си рамо. Бял микробус мина покрай тях. Пухкавото лице на шофьора му лъщеше като диск на слънцето.
          Госпожица Ъпългейт бе като бомба. Детето се самоубиваше вътрешно, потиснато от непристойната постъпка на пияния си баща. Момичето продължи да излива гнева си върху невинните плочки, без да забелязва Олая, която я гонеше.                
          Лизи не искаше да чува гласа на своята притеснена приятелка. Гневните хора придобиват катаракта за чувствата на околните, които са загрижени за тях.
          „Ела, миличка. Позволи ми само веднъж да поставя ръката си там. Ще ти стане топличко. Няма да те заболи. Татко никога не би наранил малката си принцеса…“, Чък напълно бе изгубил нормалния си разум тази сутрин, когато отново миришеше на ракия.
          Дъщеря му за пръв път почувства СТРАХ от ПИЯНИЦАТА….