14
Изпопадалите сухи листа на дърветата стържеха по голата земя, а сърдитият вятър блъскаше с яростни юмруци навсякъде. Небето гледаше Земята с гневни, влажни и изцъклени очи.
Олая спря на ъгъла на улица „Болдър“, за да изчака най-добрата си приятелка – Лизи Ъпългейт. Роклята на момиченцето се повдигаше при всяко ледено докосване на вилнеещия северняк, а косата му се полюшваше като махало на метроном. Детето тракаше звучно със зъби.
По другия тротоар мина съмнителен дебелак, държащ хамбургер и кенче ко̀ка-ко̀ла в косматите си ръце. По гладкото му лице можеше да се съди, че е на около двайсетина години.
Олая чу звука на оригнята му, подплатен с гнусна пръдня – в това отчуждено кътче обноски се показваха само на сватби и погребения. Подутият мъж стопира тежката си походка и изруга на глас. На петата на десния му ботуш бе залепнало лайно.
– Мамицата ти! – нямаше как Олая да не чуе думите му. Младежът се изчисти в най-близката морава и продължи да върви като боксьор в тежка категория.
Трик ...