9
Лизи Ъпългейт живееше на улица „Болдър“ в едноетажна къща с рушаща се източна фасада. Нехайните ѝ родители не полагаха грижи както за мястото, така и за самата нея.
Баща ѝ – Чък Паркърс, се наливаше с алкохол по цял ден. Четиридесет и пет годишният мъж почти не напускаше тясната си, смърдяща на бира и оригня стая. Завършената пияница тънеше в ужасна смрад, на която и опосум не би издържал. Притиснат от силните ръце на порока, летеше към града на смъртта, предлагащ отрова до безкрай.
Лизи мечтаеше той да е нормален. Всякаква форма на доверие, която момичето се опитваше да съхрани с адски усилия, се изпаряваше като напразна мечта. Животът им плачеше в задънена улица.
Майка ѝ – Лейла Паркърс, се появяваше рядко при тях. Тридесет и седем годишната жена, осъзнала, че не може да разчита на никого, пое по пътя на проституцията, за да осигури издръжката на малолетната си дъщеря.
В големите градове на държавата заработваше добри пари, голяма част от които изпращаше на отрочето си. Богаташите плащаха тлъсти суми, но изискваха много от физическите ѝ умения.
Липсата на Лейла се отразяваше зле на психиката на Лизи. Всяко дете има нужда от майчина топлина и милувка, за да се почувства обичано и важно. Силна мъка свиваше на топка сърцето на малкото момиче, страхуващо се от всичко.
Когато пубертетът я връхлетеше, кой щеше да ѝ обясни за ежемесечно пристигащите гости от червен бряг? Кой щеше да бъде до нея, докато ѝ растяха гърди? Кой щеше да ѝ помогне при избора на първи сутиен? Кой щеше да ѝ покаже, че привидно страшният свят на жените всъщност е безобиден?
Лизи изпитваше първия си любовен трепет. Патрик Вонд – момче от класа ѝ – започна да я привлича с милото си държание. Кротък и смирен, се отличаваше значително от останалите си връстници.
Средно заможните шивачи – Норман Вонд и Мелиса Вонд, даваха всичко от себе си, за да възпитат и образоват сина си. Детето черпеше от уроците на родителите си, за да разбере кое е добро и кое трябва да отбягва. Преизпълнената му с любов душа създаваше впечатление на всички, докоснали се до света му.
Разположеният им на улица ,,Болдър’’ дом наподобяваше приказно място, населявано от феи и всякакви други митични създания. Входната врата, висока над два метра, бе като портал към друго измерение, в което отрицателните неща от живота не съществуват. Претрупаният с цветя двор, предимно макове и червени рози, ухаеше невероятно и имаше вид на райска градина. Всеки гост на семейството не пропускаше да изрази възхищението си, породено от досега с красотата.
Домашният им любимец – тригодишна немска овчарка на име Шаро, живееше в малка къщичка на двора. Животинчето обожаваше игрите със своя стопанин, който ставаше рано всяка сутрин, за да го нахрани.
Между тях цареше върховно разбирателство.
Няма нищо по-хубаво от взаимната обич, изплетена между човек и животно.
ЖИВОТЪТ Е ХУБАВ...
© Димитър Драганов Все права защищены