9
Лизи Ъпългейт живееше на улица „Болдър“ в едноетажна къща с рушаща се източна фасада. Нехайните ѝ родители не полагаха грижи както за мястото, така и за самата нея.
Баща ѝ – Чък Паркърс, се наливаше с алкохол по цял ден. Четиридесет и пет годишният мъж почти не напускаше тясната си, смърдяща на бира и оригня стая. Завършената пияница тънеше в ужасна смрад, на която и опосум не би издържал. Притиснат от силните ръце на порока, летеше към града на смъртта, предлагащ отрова до безкрай.
Лизи мечтаеше той да е нормален. Всякаква форма на доверие, която момичето се опитваше да съхрани с адски усилия, се изпаряваше като напразна мечта. Животът им плачеше в задънена улица.
Майка ѝ – Лейла Паркърс, се появяваше рядко при тях. Тридесет и седем годишната жена, осъзнала, че не може да разчита на никого, пое по пътя на проституцията, за да осигури издръжката на малолетната си дъщеря.
В големите градове на държавата заработваше добри пари, голяма част от които изпращаше на отрочето си. Богаташи ...