Боян избягваше най-популярните маршрути. Като момче бе посетил най-известните дворци, музеи и паркове в няколко европейски столици, но всяка ескурзия го беше разочаровала. Той не бе споделил това на никого. Все пак тези забележителности бяха едни от най-известните в света и всички около него ги превъзнасяха! Младият мъж обаче се чудеше дали не пропуска нещо. Беше се случвало години наред да си гради представа за някой град и всичките му красоти, а когато наистина ги види отблизо, те да не отговарят на фантазиите му. Не че искаше да го хване синдромът на Стендал*, но не разбираше защо нищо, което бе видял на тези екскурзии, не го бе вдъхновило или разтърсило.
Сега, докато беше във влака, Боян отпусна глава назад на седалката и затвори очи. Бе решил да пътува спонтанно, без да става част от туристическа група. Не мислеше за местата, които щеше да посети, нито пък за хората, които можеше да срещне. Дори не говореше местния език.
Младият мъж за пореден път започна да прехвърля в ума си пос ...