Влакът за Стара Загора спря за престой. На един леко открехнат прозорец кацна любопитна муха. Точно под прозореца стоеше младо момче, което, съдейки по отворената книга в ръцете му, четеше нещо. Това обаче беше доста скучна картинка.
Мухата се огледа, потърка предните си крачета и забръмча из коридора на вагона. Никога не ѝ се беше случвало да се вози в такава машина, само ѝ бяха разказвали другите мухи.
Влакът потегли и криволичещият ѝ полет бе прекъснат от женски глас. Мухата се развълнува и се залепи на една врата.
- Вие имате билетчета, нали? – попита кондукторката.
- Имаме, разбира се! – самодоволно отговори някаква пенсионерка.
- Ако има промоция, да ги върнем? – добави друга.
- Няма, няма. Не съм чула такова нещо – кондукторката продупчи билетите. – Нали ви дадоха допълнително за Великден!
- Ааа, хич не ги усетих аз, биля – отвърна едната жена и махна с ръка.
- Ами на мен? На мен кой дава, госпожо? – подразни се кондукторката.
- Еее, вие нали работите, едно 3-4 хиляди взимате!
- ...