ПРЕДИ НЯКОЛКО ДНИ
Началото на юни е. Денят е необичайно жарък за това време по крайбрежието. Термометрите гонят рекорди, като надхвърлят 32 градуса. Такива жеги са характерни за юли-август по морския бряг. Но прогнозите са за предстоящо лошо време. Аз имам почивен от работа ден. Не изтърпявам горещините и решавам да се топна в морето за първи път през годината. Както се казва, да му направя сефте за тази година. Нали сега за мен морето е даденост, но не винаги е било така. Слагам къси гащета и фанелка и за 7-8 мин съм на северния плаж. Въздухът и черният пясък са огнено горещи. Няма и прохладен ветрец. Спасението е само във водата, само че знам какво ме очаква. Бавно се потапям, но в мен се забиват хиляди ледени иглички. В началото на юни все още морската вода е много студена. Плувам, малко от една страна ме тегли навътре, но от друга се замислям, че е опасна ледената вода, отказвам се да навлизам навътре. А и спасители няма, не че на мен ми трябват. Стоя не повече от 5 мин и чувствам ...