ПРЕДИ НЯКОЛКО ДНИ
 Началото на юни е. Денят е необичайно жарък за това време по крайбрежието. Термометрите гонят рекорди, като надхвърлят 32 градуса. Такива жеги са характерни за юли-август по морския бряг. Но прогнозите са за предстоящо лошо време. Аз имам почивен от работа ден. Не изтърпявам горещините и решавам да се топна в морето за първи път през годината. Както се казва, да му направя сефте за тази година. Нали сега за мен морето е даденост, но не винаги е било така. Слагам къси гащета и фанелка и за 7-8 мин съм на северния плаж. Въздухът и черният пясък са огнено горещи. Няма и прохладен ветрец. Спасението е само във водата, само че знам какво ме очаква. Бавно се потапям, но в мен се забиват хиляди ледени иглички. В началото на юни все още морската вода е много студена. Плувам, малко от една страна ме тегли навътре, но от друга се замислям, че е опасна ледената вода, отказвам се да навлизам навътре. А и спасители няма, не че на мен ми трябват. Стоя не повече от 5 мин и чувствам как ледената вода ме изсмуква. Решавам да изляза, набързо се избърсвам и тръгвам по горещия пясък и имам чувство, че краката ще ми се опекат. Поемам обратно към дома ми, но ми се струва, че се намирам в сауна. Сякаш нищо не предвещава, че му остава само два часа на това безоблачно и адски горещо време. Прибирам се; обикновените процедури след плаж - баня, обяд, половин час излежаване, че какво друго в тази жега, която е навън. Но не мога да си позволя много да се излежавам, решавам да прегледам това-онова из интернет, а после си правя планове за дребни покупки, и след това да свърша някаква работа към центъра на града
Към 3 часа след обяд изведнъж небето започва да притъмнява от запад. Внезапно излиза чудовищна прашна буря, която чупи клони, събаря дървета. Въздухът е изпълнен с облаци от прах. По улиците се виждат странни гледки на прибягващи млади хора по плажно облекло. Вятърът свири и тресе прозорците, а природата за пореден път показва своята сила. Всичко се развива със светкавична бързина. Затварям прозорците, навън е страхотен прахоляк. Решил съм да изчакам да утихне. И тогава да излизам.
Чува се вой на линейка, но не му обръщам особено внимание, това е ежедневие, живея близо до градски булевард и движението е голямо. Няколко минути по-късно поглеждам през прозореца да видя как е навън. Бурята вече е стихнала, а улиците са почти сухи, съвсем леко е прикапало, а небето започва да просветлява.
Ужас, навън има стълпотворение от хора, а линейката в момента потегля, навярно към болницата. Не виждам смачкана или ударена кола. Бързо разбирам, че има ударен пешеходец.
Излизам да видя какво се е случило, а после и до близкия магазин да напазарувам нещо. За кратко време се е създала суматоха при ПТП. Пострадалата е откарана за болницата. На снимките се виждат все още неприбраните обувки и чадърче на пострадалата пешеходка. Картинката е покъртителна.

Замислям се за миг за потърпевшата. Миг невнимание от водача на превозното средство или пострадалата пешеходка. Среща на траекториите на движение на човека-пешеходец с машината-автомобил и всичко трае само части от секундата. Просто един миг, който променя живота, а понякога води и към отвъдното.
Следва стандартната процедура при такива случаи: Обаждане на тел. 112. Извикване на линейка на Бърза помощ и КАТ. КАТ си прави протокол и си изяснява кой какви нарушения е допуснал. Пострадалата пешеходка се откарва в спешен център, в случая (спешно отделение на МБАЛ).
В спешно отделение първо се правят необходимите изследвания, рентгенови снимки, ехограф ако е необходимо и всякакви други, по преценка на лекарите. Ако е много тежко положението на пострадалия, с опасност за живота, се влиза в интензивно отделение. Ако е увредена главата и мозъка - неврохирургия. Ако има само натрошени кости, в ортопедията. Дано докторите и Господ помогнат на пострадалата жена. Пожелавам ù скорошно възстановяване!