Нещо се случваше с Кракена. Сякаш някой го бутна или се блъсна в него. Лина и Макс се намериха повалени. Преди да успеят да се изправят втори трус ги запрати извън равновесие, но този път ги изстреля нагоре към кръглата уста на съществото. Тя се отвори и скоро мощна струя вода напълни тялото на Кракена. Лина и Макс се бяха озовали в жива пералня.
  Без да се замисля, Макс хвана ръката на Лина и заедно заплуваха към изхода - а именно зейналата уста на чудовището. Успяха да излязат, но не им оставаше много въздух. С всички сили заплуваха към повърхността. Тя им се струваше толкова близо, но и толкова далече.
  Макс се появи на повърхността. Пое дълбоко дъх и се закашля. Беше погълнал много вода. Но къде беше Лина? Макс се огледа - нямаше я. Да не беше я изпуснал? Да не се е удавила? Макс се гмурна и я видя как потъва. Тялото ѝ не се движеше. Момчето я улови и задрапа обратно към повърхността.
- Лина! Лина, събуди се! Хайде, Лина - крещеше ѝ Макс, но тя оставаше безмълвна - хайде, Лина... бори се, бори се!
  Сякаш Лина чу тези негови думи и се прокашля.
- Ох, Лина, не ме стряскай така. - успокои се Макс
- Какво стана с Кракена? - попита Лина, поемайки си дълбоко дъх
- Не знам. Нещо се случи. Да не се удари в някоя скала или някое друго морско изчадие го уби? Е, трябва да сме му благодарни. Измъкнахме се от живата ни клетка. - успокои се Макс.
- Как можеш да мислиш толкова позитивно, като сме по средата на море? - изуми се Лина.
- Да, вярно... какво ще правим?
- Не знам, но не можем да останем тук. Трябва да плуваме на някъде. Да намерим суша. - Самата тя не си повярва. Може би това беше краят на това странно приключение. Щяха да се удавят в някакво митично море.
  Въпреки избягалата надежда, Лина и Макс заплуваха напред. Водата беше ледена. Премръзваха, но плуването ги затопляше по някакъв начин - движеха се.
- Хей, Лина! Лина, суша! - зарадва се Макс, че чак забрави да плува и щеше да потъне
Лина не можеше да повярва. Пред тях имаше малко островче. Тяхното спасение.
  Двамата заплуваха бясно към него...

*********************************************************

  Лина се просна на брега. Изтощена, тя не можеше да помръдне повече. На Макс чудно как, но му бяха останали някакви сили да стои прав.
- Трябва да направим нещо. - каза той
- Какво предлагаш да се направи на този остров? - едва-едва каза Лина
- Като за начало да станеш от земята и да намериш нещо, с което да се стоплиш, защото не знам до каква степен ще те стопли бельото. - засмя се Макс - А после ще поразучим това местенце.
Лина се зарови в пясъка. Той беше нагрят от слънцето толкова много, че сякаш се ходеше по жарава. Макс се разхождаше нагоре-надолу. Търсеше нещо, което да му помогне. Търсеше някакъв знак. И в същото време си мислеше защо изобщо е тук. Какво прави тук той и какво прави Лина тук? Това не можеше да проумее вече толкова време.
  Силни вълни разпениха морето. Беше бяло, като сняг. Толкова красиво и странно. Сякаш нямаше море, а сняг пред Лина. От пяната се надигна силует - изящен, фин. Красива дама се появи от водата. Красива беше много слабо казано. Прелестна беше конкретната дума, която се въртеше в главата на Лина. Дамата сякаш ходеше по водата с изваяните си краченца. Шоколадов тен се забелязваше по кожата ѝ отдалеч. Дълга златноруса коса се разтилаше по раменете ѝ. Красавицата беше по бикини. Лина стана от пясъка и застана лице в лице с хубавицата. Забеляза татуировка на лявата ѝ ръка. Беше надпис - "Αφροδίτη".
- Афродита! - изуми се Лина...