Нещо се случваше с Кракена. Сякаш някой го бутна или се блъсна в него. Лина и Макс се намериха повалени. Преди да успеят да се изправят втори трус ги запрати извън равновесие, но този път ги изстреля нагоре към кръглата уста на съществото. Тя се отвори и скоро мощна струя вода напълни тялото на Кракена. Лина и Макс се бяха озовали в жива пералня.
Без да се замисля, Макс хвана ръката на Лина и заедно заплуваха към изхода - а именно зейналата уста на чудовището. Успяха да излязат, но не им оставаше много въздух. С всички сили заплуваха към повърхността. Тя им се струваше толкова близо, но и толкова далече.
Макс се появи на повърхността. Пое дълбоко дъх и се закашля. Беше погълнал много вода. Но къде беше Лина? Макс се огледа - нямаше я. Да не беше я изпуснал? Да не се е удавила? Макс се гмурна и я видя как потъва. Тялото ѝ не се движеше. Момчето я улови и задрапа обратно към повърхността.
- Лина! Лина, събуди се! Хайде, Лина - крещеше ѝ Макс, но тя оставаше безмълвна - хайде, Лина... бор ...