Нефела кимна на Хелиос и отмести поглед от него. Отново очите ѝ се взряха в тези на Лина. Сякаш разчиташе всяка нейна мисъл.
- Приятно ми е. - накрая каза Нефела с топъл майчин глас
- Как можем да стоим на облаците? - бързо прекъсна запознаването Макс.
- Облаците са много специални. Хората са глупави, ако мислят, че те са просто бели кълба дим. Те са много повече. Могат да служат за превоз, също и за бивак.
- Хелиос каза, че можеш да ни помогнеш да открием Подземното царство, нали Хелиос? - но когато Лина се обърна към мястото, където стоеше Хелиос, видя само гърба на колесницата му в далечината.
- Така е. Но... - Нефела въздъхна тежко и огледа внимателно Лина и Макс - Времена на гибел настъпват.
- Гибел? - Стресна се Макс.
- Хаос се надига от покоите си. Съживява всичко черно в света на боговете. Иска да върне нещата, каквито са били. Каквото е било в началото. Иска отново да няма нищо, освен самият Хаос. Той ще заличи всичко, което в момента е около нас. Включително и боговете.
- Какво!? - изкрещя Лина - И защо точно сега? Защо точно сега е решил да се надига?
- Не можем да отидем към Подземното царство. - каза бързо Нефела, сякаш искаше да каже това изречение от години, но не ѝ е достигала смелост.
- Но защо? Аз трябва да намеря Персефона, за да се върна в човешкия свят. Макс също. - гласът на Лина звучеше настоятелен и твърт. Сякаш не говореше с богиня, а с по-малкия си брат.
- Вие да не мислите, че сте тук случайно? - Изсмя се горчиво Нефела - Тук сте, за да спрете Хаос.
  Лина потръпна. Пред очите ѝ се появиха картини. Неясни и минаващи толкова бързо през ума ѝ, че всичко се случваше в рамките на един удар на сърцето ѝ.
  Лина се сгромоляса на земята. Нефела и Макс се изплашиха и приклекнаха до нея.
- Лина, добре ли си? - извика Макс и я разтърси.
  Лина отвори очите си. Никога досега не ѝ се бе случвало подобно нещо. Какви бяха тези сцени в главата ѝ? Дали бяха само плод на въображението ѝ или нещо повече?
- Хайде. Не бива да стоим на едно място. - Каза решително Нефела все едно нищо не се бе случило. Изправи се и вдигна ръцете си. Започна да си мърмори под носа нещо, което Макс едва чуваше.
Около нея започна да се оформя колесница. Беше толкова добре изваяна. Изглеждаше като правена от майстор с години. Но Нефела я оформи за част от секундата и то от облаци.
- Качвайте се. - подкани ги Нефела.
- Но тя ще ни издържи ли? - Попита Лина, докато се изправяше.
- Ти да не забрави какво ти казах за облаците? - раздразни се Нефела. - Хайде по-бързо, де!
  Колесницата се носеше като самолет. Лина не проумяваше как изобщо успяваше да се движи, но все пак по-добре да има странен превоз, отколкото никакъв.
- Това, което каза... че не сме изпратени тук случайно... беше измислица,нали? - попита Лина и загледа Нефела с неприкритото желание да каже "Да"
- Не, разбира се. Истина е. И вие двамата не сте единствените. - Отговори съвсем спокойно Нефела.
- А тогава къде отиваме? - намеси се Макс
- Отиваме в местността на Олимп. По-точно в замъка на Олимпийските богове.
- Олимп? - Лина подскочи и едва не падна от колесницата. - Какво ще правим там?
- Там ще бъдете на безопасно място и ще научите повече за това, че сте тук. Аз ви казах това, което знам.
  Лина се сви на кълбо. Какво ли я очакваше? В какво се беше забъркала?
  В този момент колесницата се разтресе. 
  - Снишете се! - изкрещя Нефела.
Още един удар последва. По-силен от предишния. Лина изпищя.
- Какво става?
Нефела погледна съвсем предпазливо назад. Три черни облака ги преследваха като куршуми.
- Три от заразените ми облаци. Черната магия на Хаос... Трябва да се приземим или те ще ни приземят!
 Сякаш чула Нефела, колесницата се понесе като метеорит към земята.
- Дръжте се! - извика Нефела.
 Колесницата се приземяваше с такава бясна скорост, че ако се удареше в земята щеше да убие и Макс, и Лина. Но на няколко педи от земната повърхност колесницата намали и се приземи спокойно и безопасно.
- Защо ни преследваха? - Попита Лина с бесен тон. - Какво искаха от нас?
- Ето затова ви казвам, че не сте тук случайно. - повтори им Нефела. - Явно ще трябва да продължим пеша. В облаците е прекалено опасно.
  Лина се потресе от изказването на богинята на облаците, че в облаците е прекалено опасно...