tatqna (Татяна Янева)
4 17
13 янв. 2009 г., 22:12

Пътуване при пълнолуние 

  Проза » Рассказы
1569 0 12
1 мин за четене

Пътували ли сте някога с кораб по време на пълнолуние?

Ако не сте, аз ще ви разкажа една такава история.

Беше топла юлска вечер. Нощта беше светла, защото имаше пълнолуние. Луната беше изгряла над морето.

Ние пътувахме с кораб. Аз бях излязла от каютата си и стоях на палубата на кораба понеже не ми се спеше и гледах гладката повърхност на водата, върху която се отразяваха лъчите на луната и образуваха красива лунна пътека.

В такива мигове на човек му се иска времето да спре и това да продължи вечно. Аз си казах:

- Ех колко е красиво! Как искам тази красота да не свършва! Колко е величествена природата!

Блясъка на лъчите отразени в морето,плясъка на водата по скелета на кораба, подскачащите от време на време рибки, лекият бриз който те гали, всичко това те омагьосва, всичката тази красота те пленява и те кара да забравиш всичко, което ти се е случило преди време.

И с мен се случи така. Денят ми беше ужасен. С всеки се карах, плачеше ми се. Нямах търпение да настъпи нощта и да се махна от големия град и скандалите, които ставаха на всяка секунда.

Най-после настъпи нощта и ние потеглихме. В мига, в който се озовах в морската шир, забравих всичко, все едно, че не е било никога. Успокоих се. Преди да падне нощта аз гледах залеза на слънцето, което се прибираше в своите палати и изгряваше неговата сестра Луната, която беше голяма и ярка, пълна както вече споменах. Тази красота ме изпълни и сърцето ми запя, душата ми се отпусна, просто аз се съживих!

© Татяна Янева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Добре. Този разказ за това пътуване е един от най - първите ми без да знаех че ще стане така. Но тук използвам контраста междду душевните преживявания и бягтсвото от действителността. Затова е написано по този начин
  • Таня, както хубаво виждаш красивите картини, така трябва с ножицата да режеш и човешките скандали, които понижават красотата на усещането. Не ги събирай на едно място да ти развалят картината! А личните местоимения можеш да ги поспестяваш, защото ги носи глаголната форма. Така стилът става по-гладък и не се натрапва присъствието на пишещия и обкръжението му.
  • Благодаря за добрия коментар феичке
  • Вървя по лунната пътека.
    Шепне вятър тих...
    И сякаш съм ефирно лека:
    шепна лунен стих.

    Разбира се, че ми хареса - поздравих те с нещо мое!
  • здравей латинке златна
  • Романтичке, здравей!
  • благодаря ти за коментара нати
  • Браво,Таня!Много ми хареса!Поздрав и добре дошла!
  • Да, полезно е , но не бива да се прекалява

  • Не е ли въображението най-полезният орган на хората?
  • здравей. Благодаря за коментара и за приветствието.Това не е истинска история. Това съм го видяла във фантазията си и в произведението на Бетовен "Лунната соната"
  • Прекрасно си го описала ! Направо ми се прииска да съм бил там на твоето място и да видя тази неотразима природна красота! О и също така Добре дошла ! Ще видиш че това е един прекрасен сайт !
Предложения
: ??:??