Преведено от самия автор
След раздялата с Херцогиня Изабел, Ян усещаше как тежестта на тъгата и самотата надвисват над сърцето му. Нейният топъл поглед, мек смях и тихите нощи под звездите сега му се струваха като нещо призрачно и недостъпно. Пътят, който беше избрал, беше дълъг и извилист, и всеки завой му напомняше за това, което беше оставил зад гърба си.
Завръщането към неговата скромна хижа в покрайнините на града се оказа само временно убежище. Ян се опитваше да се откъсне от мислите за изминалите дни, но спомените за времето, прекарано с Изабел, не го напускаха. Нейните докосвания и обещания оставаха в душата му като незаздравяващи рани. Една нощ, когато луната ярко светеше над хижата му, Ян получи ново писмо. То беше от неизвестен подател, но думите в писмото бяха ясно изразени и пълни с отчаяние.
"Тъмните сили се завърнаха. Нуждаем се от вашата помощ. Спешно."
Ян знаеше, че не може да пренебрегне този призив, въпреки своята потиснатост. Той събра своите вещи, въоръжи се и се о ...