Преведено от самия автор

След раздялата с Херцогиня Изабел, Ян усещаше как тежестта на тъгата и самотата надвисват над сърцето му. Нейният топъл поглед, мек смях и тихите нощи под звездите сега му се струваха като нещо призрачно и недостъпно. Пътят, който беше избрал, беше дълъг и извилист, и всеки завой му напомняше за това, което беше оставил зад гърба си.

Завръщането към неговата скромна хижа в покрайнините на града се оказа само временно убежище. Ян се опитваше да се откъсне от мислите за изминалите дни, но спомените за времето, прекарано с Изабел, не го напускаха. Нейните докосвания и обещания оставаха в душата му като незаздравяващи рани. Една нощ, когато луната ярко светеше над хижата му, Ян получи ново писмо. То беше от неизвестен подател, но думите в писмото бяха ясно изразени и пълни с отчаяние.

"Тъмните сили се завърнаха. Нуждаем се от вашата помощ. Спешно."

Ян знаеше, че не може да пренебрегне този призив, въпреки своята потиснатост. Той събра своите вещи, въоръжи се и се отправи на мисия, стремейки се да заглуши болката си, борейки се с тъмните сили.

Пътят към изоставения замък беше дълъг и опасен. Когато Ян го достигна, той веднага усети зловещата атмосфера, обгръщаща мястото. Сенките, които се движеха по стените на замъка, изглеждаха живи, а въздухът беше наситен с магия и зло. Влизайки в замъка, Ян се изправи срещу тъмен маг, стоящ в центъра на залата, заобиколен от тъмни сили.

"Дойде, вещере," — каза магът, гласът му беше изпълнен с ядовита увереност. "Но този път няма да успееш да ме победиш."

Ян, потиснат и изтощен, едва държеше меча в ръцете си. Но мисълта за Херцогиня Изабел и надеждата за завръщане при нея му дадоха сили. Той си спомни нейните думи, нейните очи, нейната вяра в него. Това му даде възможността да се изправи срещу злото.

Битката беше жестока. Магът призоваваше чудовищни създания, всяко от които беше изпълнено с тъмнина и злоба. Ян, използвайки цялата си мощ и умения, се сражаваше, пробивайки се през мрака.

"Umbrae tenebrae exsurgunt!" — прокрещя магът, и сенките наоколо започнаха да оживяват.

Ян отвърна със своето заклинание:

"Lux et veritas illuminent viam!"

Тъмнината наоколо се сгъстява, Злото протяга своите нокти. Но сърцето на вещера пламти, Със силата на любов и вяра.

Неговият меч блести в мрака, Той се сражава без умора, Всеки удар — като удар на съдбата, Всяка победа — стъпка към светлината.

Магът отново прокрещя заклинание:

"Infernum flamma devorent animam tuam!"

Ян, изтощен, но изпълнен с решимост, отвърна:

"Ignis sacer, protegat cor meum!"

Когато силите на Ян почти се изчерпаха, той си спомни за Изабел и нейната вяра в него. Това му даде решимост за последния удар. Ян събра всички свои сили и нанесе смъртоносен удар, поваляйки мага на земята. В замъка настъпи тишина, тъмнината започна да се разсейва, а светлината на луната проникна през прозорците, осветявайки Яна. Той знаеше, че неговата победа беше не само резултат от неговото майсторство и сила, но и благодарение на любовта, която живееше в сърцето му.

Завръщайки се към своята хижа, Ян се чувстваше изтощен, но душата му беше изпълнена с нова надежда. Той знаеше, че един ден ще може да се върне при Херцогиня Изабел, но докато неговият път продължаваше, и мисията му оставаше същата — да защитава света от тъмнината. С тази мисъл Ян се завърна у дома, знаейки, че пред него предстоят нови битки и изпитания, но любовта и надеждата винаги ще бъдат до него, подкрепяйки го в най-тежките моменти.

Оригинал

После расставания с Герцогиней Изабель, Ян чувствовал, как тяжесть грусти и одиночества нависает над его сердцем. Её теплый взгляд, мягкий смех и тихие ночи под звёздами теперь казались чем-то призрачным и недосягаемым. Дорога, которую он избрал, была длинной и извилистой, а каждый поворот напоминал ему о том, что он оставил за спиной. Возвращение к своей скромной хижине на окраине города оказалось лишь временным укрытием. Ян пытался отвлечься от мыслей о прошедших днях, но воспоминания о времени, проведенном с Изабель, не покидали его. Её прикосновения и обещания оставались в его душе, как незаживающие раны. Однажды ночью, когда луна ярко светила на его хижину, Ян получил новое письмо. Оно было от неизвестного отправителя, но слова в письме были отчётливо ясны и полны отчаяния. "Темные силы вернулись. Мы нуждаемся в вашей помощи. Срочно." Ян знал, что не может игнорировать этот призыв, несмотря на свою подавленность. Он собрал свои вещи, вооружился и отправился на вызов, стремясь заглушить свою боль, борясь с темными силами. Путь к заброшенному замку был долгим и опасным. Когда Ян достиг его, он сразу почувствовал зловещую атмосферу, окружавшую место. Тени, которые двигались по стенам замка, казались живыми, а воздух был пропитан магией и злом. Войдя в замок, Ян столкнулся с тёмным магом, стоявшим в центре зала, окружённым темными силами. "Ты пришел, ведьмак," — сказал маг, его голос был наполнен ядовитой уверенностью. "Но на этот раз ты не сможешь победить меня." Ян, подавленный и истощенный, едва держал меч в руках. Но мысль о Герцогине Изабель и надежда на возвращение к ней придали ему сил. Он вспомнил её слова, её глаза, её веру в него. Это давало ему возможность противостоять злу. Битва была жестокой. Маг вызывал на Яна чудовищных созданий, каждый из которых был наполнен тьмой и злобой. Ян, используя всю свою мощь и навыки, сражался, пробиваясь сквозь мрак. "Umbrae tenebrae exsurgunt!" — прокричал маг, и тени вокруг стали оживать.Тени тьмы восстают! Ян же отвечал своим заклинанием: "Lux et veritas illuminent viam!"Пусть свет и истина осветят путь! Тьма вокруг сгущается, Зло тянет свои когти. Но сердце ведьмака пылает, Силой любви и веры. Его меч сверкает в тьме, Он сражается без устали, Каждый удар — как удар судьбы, Каждая победа — шаг к свету. Маг снова прокричал заклинание: "Infernum flamma devorent animam tuam!"Пусть адское пламя поглотит твою душу! Ян, истощённый, но полный решимости, ответил: "Ignis sacer, protegat cor meum!"Священный огонь, защити моё сердце! Когда силы Яна почти иссякли, он вспомнил о Изабель и её вере в него. Это придало ему решимости для последнего удара. Ян собрал все свои силы и нанёс сокрушительный удар, повергнув мага на землю. В замке наступила тишина, тьма начала рассеиваться, а свет луны пробился сквозь окна, освещая Ян. Он знал, что его победа была не только результатом его мастерства и силы, но и благодаря любви, которая жила в его сердце. Возвращаясь к своей хижине, Ян чувствовал себя уставшим, но его душа была наполнена новой надеждой. Он знал, что однажды он сможет вернуться к Герцогине Изабель, но пока его путь продолжался, и его миссия оставалась прежней — защищать мир от тьмы. С этой мыслью Ян вернулся домой, зная, что впереди его ждут новые битвы и испытания, но любовь и надежда всегда будут рядом, поддерживая его в самые тяжёлые моменты.