Разказа е преведен от руски език от самия автор.
Глава 1: Леший
Пролог
Светът се променя. От векове на мрак и легенди към епохата на технологиите и светлината е дошло времето, когато древните същества от приказките и легендите все още съществуват, но са се научили да се крият в сенките на дигиталния свят. Вещиците са последните защитници на човечеството срещу тези тъмни същества, странстващи герои, въоръжени не само с меч и магия, но и с познания за съвременните технологии.
Ян, една от тези вещици, се отличава не само с доблестта си в битка, но и с уменията си да борави с най-новите джаджи и програми. Пътят му беше дълъг и труден, но той никога не отказваше предизвикателство, било то древен дракон или кибернетичен призрак.
''Писмо от Стоящата ливада''
Беше хладна майска вечер, когато Ян седеше в малкия си кабинет, отрупан с книги по магия и древни артефакти, сред които се открояваше само един съвременен предмет: стар лаптоп. Тъкмо се канеше да го затвори и да се отдаде на заслужена почивка, когато на екрана изскочи ново съобщение.
От: Съвет на село Стояща ливада
Относно: Спешна помощ
Текст:
Скъпи Ян!
В нашия район има един леший, който сее ужас сред жителите. Моля, помогнете ни да се отървем от тази напаст. Готови сме да платим за труда ти по старомодния начин: с мед, сребро и, ако е необходимо, с кръв.
С уважение, селски главатар Петър.
Ян прочете внимателно писмото и като кимна на себе си, затвори капака на лаптопа. Скоро метна на раменете си изпокъсаното наметало, което сякаш помнеше времената на първите вещици. Вземайки верния си меч и запас от магически еликсири, той се качи на стария си, но надежден мотор и се отправи към селото.
''Пътят към селото''
Пътят към Стоящата поляна водеше през гори и поля, покрай малки реки и хълмове. Модерните пътища бяха заменени от древни пътеки и Ян имаше чувството, че времето се забавя. След като шофира няколко часа, той спря в края на гората, водеща към едно село. Миризмата на борови иглички и прясна земя му напомни, че отдавна не е бил на такива места.
Когато влезе в селото, Ян забеляза, че жителите го гледат с надежда и любопитство. Неотдавна те бяха живели спокоен живот, но появата на Лешего бе променила всичко. Децата вече не играеха по улиците, а възрастните внимаваха да не излизат извън домовете си след залез слънце.
Петър, главатарят, висок сивокос мъж с добри, но уморени очи, чакаше вещицата в главната къща. Той пристъпи напред и протегна ръка, когато Ян слезе от мотоциклета.
- "Добър вечер, знахарю. Очакваме с нетърпение да ви видим. В нашата гора има лъв и той ни притеснява. Можете ли да ни помогнете? - Пьотр сведе глава в знак на уважение.
- Добър вечер, Пьотр. Покажете ми мястото, където са го видели за последен път - спокойно отговори Ян и подаде ръка на главатаря.
"Среща с Леши.
Пьотр преведе знахаря през селото, покрай любопитните погледи на местните жители, и навлязоха в гората. С падането на нощта гората стана зловеща, всяко дърво изглеждаше живо, сенките танцуваха под лунната светлина.
Горският въздух беше наситен с миризми на мъх и мокра земя. Дърветата сякаш си шепнеха помежду си, предавайки си древни тайни. Ян вървеше напред, като се вслушваше внимателно във всеки звук, когато изведнъж пред тях се появи висок силует. Горски човек! С дива брада от клони и очи, светещи със зелен огън, той изглеждаше заплашителен и ужасяващ.
Лешникът беше духът на гората, защитникът на природата и на всички нейни обитатели. Понякога обаче той ставаше опасен за хората, особено когато се чувстваше застрашен в своите владения. Ян знаеше, че такива същества трябва не само да бъдат побеждавани, но и уважавани.
Ян извади меча си и започна да рецитира заклинание, всяка дума от което имаше магическа сила. Гласът му звучеше уверено и мощно въпреки опасността, която витаеше във въздуха.
- Ветрове, листа, нощна гора, Помогнете ми в битката с този! Дивият лъв, духът на гората, Ти не знаеш кой е приятел!
Лъвът изръмжа и гласът му отекна в цялата гора. Той направи крачка напред и заплаши знахаря с острите си нокти.
- Заклинателю, напусни тази гора, не пречи на нейния ход. Моята работа е да пазя, нямаш място да стоиш тук!
Ян не се поколеба и продължи заклинанието, забивайки меча си напред. Думите му проникнаха в самата същност на гората, призовавайки древни сили.
- Древен лесовъд, ще чуеш звуците на истината и светкавиците! С ясна светлина ще разсея мрака, който държи в плен твоята гора!
Дърводелецът се засмя злобно, но смехът му се превърна в стон, когато мечът на Ян заблестя с ярка светлина. Вещиците направиха крачка напред, а Призоваващия, усетил силата на магията, се отдръпна.
- Силен си, знахарю - прошепна Заклинателят, - но гората е моя, не е за теб да я вземеш.
Ян се съсредоточи и прочете последното заклинание:
- Гора, в тъмнина си се родила, но сега аз призовавам закона. Върви в света на сенките, а аз ще върна гората на хората!
С последната дума на заклинанието Призовкарят нададе пронизителен вик и изчезна във въздуха, оставяйки след себе си само сноп изсъхнали листа.
Обратно в селото
Вещицата се обърна към Питър. Лицето на главатаря сияеше от благодарност и облекчение.
- Той нямаше да се върне отново. Можеш да живееш спокойно - каза Ян и прибра меча си в ножницата.
Питър кимна, като наведе глава с благодарност.
- Благодаря ти, Ян. Плащането ви очаква в селото. Ще ви бъдем завинаги благодарни за спасяването на земите ни.
Ян се усмихна, прибра меча си в ножницата и тръгна обратно, с чувството, че още едно зло е победено. В един съвременен свят, в който технологиите и древната магия съжителстваха, работата му беше също толкова важна, колкото и преди хиляди години.
Заплатата за труда му
В селото Ян бил посрещнат с отворени обятия. Селяните се бяха събрали на главния площад и сред тях се виждаха както благодарните лица на възрастните, така и щастливите усмивки на децата. Петър вдигна тежкия чувал и го подаде на знахаря.
- Тук, както се разбрахме, има мед и сребро. Добавихме и малко злато, за да знаеш колко много оценяваме помощта ти.
Ян прие чувала и кимна с глава в знак на благодарност. Не беше свикнал с подобно признание, но знаеше, че работата му е важна за тези хора.
- Благодаря ви - отвърна той. - Ако отново имате нужда от помощ, не се колебайте да се свържете с мен. Светът е пълен с мистерии и опасности, но винаги можем да намерим начин да се справим с тях.
Сбогом
Докато се сбогуваше със селяните, Йън почувства, че оставя част от сърцето си в това село. Знаеше, че предстоят нови предизвикателства и приключения, но този ден щеше да остане в паметта му за дълго.
Качвайки се на мотоциклета си, той поглежда към селото за последен път и маха за сбогом. Събралите се край пътя селяни му отвърнаха със същото. Йън знаеше, че е направил всичко по силите си, за да ги защити и да им върне спокойния живот.
Пътуване напред
Пътуването обратно било дълго и трудно, но знахарят бил готов за нови предизвикателства. Пред него го очакваха нови поръчки, нови срещи и нови опасности. Светът на вещиците никога не е бил лесен, но Иън знаеше, че това е неговата съдба.
Той беше последният защитник на човечеството и нищо не можеше да го спре. Древната магия и модерните технологии бяха негови съюзници, а мечът му - верен приятел.
ОРИГИНАЛ
Пролог
Мир меняется. Из веков тьмы и преданий в эпоху технологий и света пришло время, когда древние существа из сказок и легенд всё ещё существуют, но научились прятаться в тени цифрового мира. Ведьмаки — последние защитники человечества от этих темных созданий, странствующие герои, вооруженные не только мечом и магией, но и знаниями о современных технологиях.
Ян, один из таких ведьмаков, отличался не только своим мастерством в бою, но и умением обращаться с новейшими гаджетами и программами. Его путь был долгим и трудным, но он никогда не отказывался от вызова, будь то древний дракон или кибернетический призрак.
''Письмо из Стоячего Луга''
Был прохладный майский вечер, когда Ян сидел в своём небольшом кабинете, заваленном книгами по магии и старинными артефактами, среди которых выделялся лишь один современный предмет — старый ноутбук. Он собирался закрыть его и отправиться на заслуженный отдых, когда на экране всплыло новое сообщение.
От кого: Сельсовет Стоячего Луга
Тема: Срочная помощь
Текст:
Уважаемый Ян!
В наших краях завелся Леший, который сеет ужас среди жителей. Прошу Вас, помогите нам избавиться от этой напасти. Мы готовы оплатить ваш труд по старинке: медью, серебром и, если понадобится, кровью.
С уважением, староста деревни Петр.
Ян внимательно прочитал письмо и, кивнув самому себе, закрыл крышку ноутбука. Вскоре он уже накидывал на плечи свой потрепанный плащ, который, казалось, помнил ещё времена первых ведьмаков. Взяв верный меч и запас магических эликсиров, он сел на своего старого, но надежного мотоцикла и направился в сторону деревни.
''Путь в деревню''
Дорога к Стоячему Лугу вела через леса и поля, мимо небольших рек и холмов. Современные трассы сменялись старинными тропами, и Ян чувствовал, как время будто замедляется. Проехав несколько часов, он остановился у кромки леса, ведущего к деревне. Запах хвои и свежей земли напомнил ему о том, что он уже давно не был в таких местах.
Войдя в деревню, Ян заметил, что жители смотрят на него с надеждой и любопытством. Ещё недавно они жили мирной жизнью, но появление Лешего изменило всё. Дети больше не играли на улицах, а взрослые старались не выходить за пределы своих домов после заката.
Староста Петр, высокий седовласый мужчина с добрыми, но усталыми глазами, ждал ведьмака у главного дома. Он шагнул вперёд и протянул руку, когда Ян сошел с мотоцикла.
– Добрый вечер, ведьмак. Мы ждем вас с нетерпением. Леший завелся в нашем лесу и не дает покоя. Вы можете нам помочь? – Петр склонил голову в знак уважения.
– Добрый вечер, Петр. Покажите мне место, где видели его в последний раз, – спокойно ответил Ян, пожимая руку старосты.
''Встреча с Лешим''
Петр провел ведьмака через деревню, мимо любопытных глаз местных жителей, и они вошли в лес. С наступлением ночи лес стал зловещим, каждое дерево казалось живым, тени танцевали под лунным светом.
Лесной воздух был насыщен запахами мха и мокрой земли. Деревья, казалось, шептали между собой, передавая древние секреты. Ян шел вперед, внимательно вслушиваясь в каждый звук, когда вдруг перед ними возник высокий силуэт. Леший! С дикой бородой из ветвей и глазами, светящимися зеленым огнем, он выглядел грозно и устрашающе.
Леший был духом леса, защитником природы и всех её обитателей. Но иногда он становился опасен для людей, особенно когда чувствовал угрозу для своего владения. Ян знал, что такие существа нужно не только побеждать, но и уважать.
Ян достал меч и начал декламировать заклинание, каждое слово которого обладало магической силой. Голос его звучал уверенно и мощно, несмотря на опасность, которая витала в воздухе.
– Ветры, листья, лес ночной, Помоги мне в битве с той! Леший дикий, леса дух, Ты не ведаешь, кто друг!
Леший зарычал, и его голос разнесся эхом по всему лесу. Он сделал шаг вперёд, грозя ведьмаку своими острыми когтями.
– Ведьмак, оставь сей лес, Не нарушай его прогресс. Мое дело – охранять, Тебе не место тут стоять!
Ян не уступал и продолжал заклинание, выдвигая меч вперед. Его слова проникали в саму суть леса, вызывая древние силы.
– Леший древний, ты услышишь Звуки правды и молний вспышки! Светом ясным я разгоню Тьму, что лес твой держит в плену!
Леший злобно засмеялся, но его смех перешел в стон, когда меч Яна засветился ярким светом. Ведьмак сделал шаг вперед, и Леший, ощутив силу магии, отступил.
– Ты сильный, ведьмак, – прошептал Леший, – но лес мой, не тебе его взять.
Ян сосредоточился, читая последнее заклинание:
– Леший, в тьме ты был рождён, Но сейчас я зову закон. Уходи ты в мир теней, Лес отдам я вновь людей!
С последним словом заклинания, Леший издал пронзительный крик и растворился в воздухе, оставив после себя лишь пучок засохших листьев.
Возвращение в деревню
Ведьмак обернулся к Петру. Лицо старосты светилось благодарностью и облегчением.
– Он больше не вернется. Вы можете спокойно жить, – сказал Ян, убирая меч в ножны.
Петр кивнул, благодарно склонив голову.
– Спасибо, Ян. Ваша плата ждет вас в деревне. Мы навсегда будем вам признательны за спасение наших земель.
Ян улыбнулся и, убрав меч в ножны, направился обратно, чувствуя, что еще одно зло было побеждено. В современном мире, где технологии и древние магии сосуществовали, его работа была так же важна, как и тысячи лет назад.
Плата за труды
В деревне Яна ждали с распростертыми объятиями. Жители собрались на главной площади, и среди них можно было увидеть как благодарные лица взрослых, так и счастливые улыбки детей. Петр взял в руки тяжелый мешок и передал его ведьмаку.
– Здесь, как мы и договаривались, медь и серебро. Мы также добавили немного золота, чтобы вы знали, как мы ценим вашу помощь.
Ян принял мешок и кивнул в знак благодарности. Он не привык к такому признанию, но знал, что его работа важна для этих людей.
– Спасибо вам, – ответил он. – Если вам снова потребуется помощь, не стесняйтесь обращаться. Мир полон тайн и опасностей, но мы всегда можем найти способ справиться с ними.
Прощание
Прощаясь с жителями, Ян чувствовал, что оставляет частичку своего сердца в этой деревне. Он знал, что впереди его ждут новые испытания и приключения, но этот день останется в его памяти надолго.
Садясь на мотоцикл, он оглянулся на деревню в последний раз и махнул рукой. Жители, собравшиеся у дороги, ответили ему тем же. Ян знал, что сделал всё возможное, чтобы защитить их и вернуть им мирную жизнь.
Дальнейший путь
Путь назад был долгим и трудным, но ведьмак был готов к новым вызовам. Впереди его ждали новые заказы, новые встречи и новые опасности. Мир ведьмаков никогда не был легким, но Ян знал, что это его предназначение.
Он был последним защитником человечества, и ничто не могло его остановить. Древние магии и современные технологии были его союзниками, а его меч — верным другом.
© Васил Морро Все права защищены